На 26 януари 1972 г. 22-годишната стюардеса Весна Вулович лети от Стокхолм за Белград със самолет на Югославските авиолинии.
Отломки падат близо до село Сърбска Каменице в Чехословакия. От 28-те души на борда само Вулович оцелява. Тя пада от десет километра височина за три минути, получава фрактури на основата на черепа, три прешлена, двата крака и таза. Жената прекарва няколко дни в кома, но след това се събудила и първо поискала цигара.
Вулович прекарва десет месеца с парализа на долната част на тялото. След това тя е лекувана още шест месеца. В болничната стая тя е поставена под 24-часова полицейска охрана, тъй като властите се опасяват, че извършителите на атентата може да опитат да я убият.
След възстановяването си Весна е поискала да лети отново. Стюардесата е получила отказ и е започнала работа в офиса на авиокомпанията.
Безстрашието й се обяснява с това, че Весна Вулович не си спомняла нито за инцидента, нито то за спасението си. Веднъж в интервю тя признава, че помни само как е поздравявала пътниците след излитане от Копенхаген, а след това как се събудила в болницата и видяла родителите си.
През 1985 г. в Лондон от името на Книгата на рекордите на Гинес Весна получава награда като човек, преживял падане без парашут от максималната височина.
През 2016 година Весна си отива от този свят. Тялото й е открито в дома й от нейни приятели, след като няколко дни тя не вдигала телефона си. Намерена е във ваната, починала от сърдечен удар.
