Няколко пъти в годината чатовете на бивши съученици започват да стават активни: „Приятели, не сме се виждали отдавна, нека се срещнем отново ...“. Напуснах такъв чат преди три години и никога не съм съжалявал.
Ето пет причини, поради които не посещавам сбирки на випуска.
Първата причина: не всички класове са еднакви. Ако отношенията ви със съучениците ви бяха като във филмите, можете само да завиждате. Училищното ми детство беше в края на 80-те години: Премахване на училищните униформи, социално разслоение, съперничество, тормоз... Не бяхме приятелски настроени, постоянно се карахме и никой не се занимаваше с сплотяването на нашия екип - учителите нямаха време за това.
Но това не беше така за всички. Имаше класове, които пет, десет, двадесет години по-късно могат да си спомнят нещо приятно. Втората причина: в 99% от случаите вече не сте приятели един на друг. Може да сте били близки някога, но това е в миналото. Признайте си, докато някой не започне да ви кани някъде, вие дори няма да си спомните кой е Димитър, как се справя Мария, колко деца има Албена ... Това са само снимки в албума: Малцина продължават да бъдат приятели с целия клас, когато животът на възрастните започва.
Стигнах до петата годишнина от дипломирането честно. Разбира се, все още помнех всички, но не разбрах напълно кой какво е преживял. След няколко неудобни разговора се отказах и седях в ъгъла до края на вечерта, като половината присъстващи.
Втората причина е свързана с третата: Жанрът "среща на съученици" е ужасно фалшив. Това е панаир на суетата: Всички отчаяно се опитват да се впечатлят един друг. Един бил на почивка на Бахамите, друг си купил мерцедес, а трети се ожени в Бали. Ами ако няма с какво да се похваля? Остава само да се преструвате или да лъжете. Въпреки че, честно казано, не ме интересуват вашите мерцедеси и заплати.
Между другото, когато случайно се засякохме с трима съученици в супермаркет, разговорът се оказа искрен. Прекарахме приятно на кафе, някои споделиха радостта си, други трудностите. Беше топло и весело, а на официалната среща всички отново започнаха да се хвалят и да крият провалите си.
Четвърта причина: Просто съжалявам за времето. През моите 20 години като възрастен създадох доста приятели. Избрах ги сам и не се оказах случайно до тях на бюрото. Те наистина са ми близки по дух и предпочитам да прекарам вечерта с тях. И „децата от нашия двор“, с които завърших училище, може да са безкрайно далеч от мен.
Пета причина. Няколко пъти, когато пробвах късмета си и идвах на срещи, организацията не ми харесваше. Както в ученическите години, събитието беше организирано от активисти на класа. Те не взеха под внимание предложенията ми и аз отново останах в тълпата: какво ще стане, ако не обичам боулинг? На кого му пука какво предпочитам да ям? Изглежда, че го правят за всички, но в крайна сметка това е парти за няколко души.
Изводът: Не живеехме добре, няма с какво да запомним толкова времето в училище, освен че сме били по-млади.
В училище се чувствах неудобно в групата и съм сигурен, че малко се е променило за толкова години. Завиждам на онези, които са щастливи да се срещат със съученици, готови са да споделят положителни истории и не жалят време. Честито на вас! На тези, които имат подобни чувства, ще кажа: Не сте сами. Не всеки обича да си спомня ученическите години и в това няма нищо срамно.
