Ето защо няма нито един българин, роден между 1 и 13 април 1916 година!

България е съюзник на Германия и това изисква унификация на календара. Преминаването от юлианския към Грегорианския календар не става едновременно във всички страни. Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат грегорианския календар през 18 век, а източноправославните, каквито сме и ние – чак в началото на 20 век.

След оживени тридневни препирни в 17-ото народно събрание законът „За въвеждане Грегорианския календар” е приет на 14 март 1916 г., понеделник. Той е обнародван на 21 март. Промяната е описана в неговия член 1 (от общо шест):

„От първий априлъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ – Григориянския календаръ.

Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последенъ денъ, броенъ по стария календаръ, и на следващия след него денъ веднага влиза в сила новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение въ Царството.”

Един парадокс лъсва в самото начало – не е съумял законодателят да го избегне. Написал е „От първий априлъ” 1916-а и по този начин се е позовал на дата, каквато изобщо няма да има. Важно е да се знае, че въпреки че официално България приема Григорианския календар през 1916 година, Православната църква в страната продължава да следва Юлиянския календар чак до 1968 г., когато се преминава към т.нар,”поправен Юлиански” календар със специално “Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква” № 5953.

От този момент насетне църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници, какъвто е Възкресение Христово и свързаните с него празници се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.