Едва ли има вярващ човек, който да се е замислял над този въпрос… Допустимо ли е църковните икони да са заплаха за вярващите? Биха могли ли те да навредят на здравето им?
Обичайно, християните застават пред иконата, за да измолят здраве за себе си или за своите близки. След като произнесат молитвата си, те докосват с ръка иконата, или я целуват.
Каквото и да си говорим, църквите не са най-чистото място на света. Поради по-светлите цветове католишките храмове създават усещане за една по-добра всекидневна хигиена. В повечето православни църкви цари сумрак, а църковните служители по канон носят черни одежди. Възрастните жени, които продават свещи, обичайно почистват всички помещения на църквата, стълбите и амвона. Но колко често се случва това? Въпрос с повишена трудност. Или по-скоро въпрос, на който служителите в църквата трудно дават отговор. След краткото проучване, което направихме, (три от най-посещаваните пловдивски храмове и една църква извън Пловдив)заключението е следното – дворовете на църквите се почистват по-усърдно, отколкото вътрешността. От този факт могат да се направят някои доста интересни заключения, но не това е цел на днешната ни статия.
Дори и ако приемем, че православните църкви се почистват добре всеки ден, то вероятността вярващите да си тръгнат от църквата, освен с облекчена душа, и с някоя и друга заразна болест, не е никак малка.
Вярващите, понякога, изминават десетки километри, за да докоснат, да се помолят и да целунат изографисаното лице на светеца-изцелител
Колко са хората, които извършват тези действия в една църква – на ден? Зависи от това къде се намира тя и дали иконата е известна с някакви целебни сили. Както и от това дали има храмов или някакъв друг празник, свързан с вярата.
Темата за „нечистите икони“ беше подхванатата преди време и от Дария Фьодорова – студентка в Британското висше училище по дизайн, художник, както и автор на проекта „Пътуване из човешката микробиология“. В рамките на проучването Дария е направила анализ на иконите на част от московските църкви.
Експериментът се е провел в Москва, но иконите са най-важният атрибут на всяка православна църква. Затова е възможно такъв резултат да бъде наблюдаван и в други църкви, които не са в Москва, а в България, София, Пловдив, или в някои малки градове, села. Това с абсолютна сила важи за малките параклиси, които се намират в планините, или такива, които са на трудно достъпни места…
Ето какво казва Дария Фьодорова за своя проект. „Целта на нашия експеримент не е да представи църквите като една голяма бактерия. Този проект не отрича Бог. Ясно е, че вярата на онези, които ходят на църква всеки ден, е по-силна от идеята, че иконата може да е мръсна.“
И така, какви бактерии и микроорганизми има върху иконите? По-голямата част от тях се оказали условно патогенни: стафилококи, стрептококи, Pseudomonas aeruginosa и Е. coli. Върху иконите, които Дария и нейните сътруднички са изследвали, не са открити сифилис или антракс, но това не означава, че в даден момент няма да попаднат там. Ако вярващите, които докосват и целуват икони, са с по-слаб имунитет, те биха могли да се заразят най-малко с нещо, което е подобно на грип.
Ясно е, че няма как да държим сметка на служителите, които обслужват църквата, колко често да почистват иконите (на ден!). Ще бъде добре, ако вярващите избърсват след себе си иконите с мокра антибактериална кърпичка. В края на краищата, християнството ни учи любов към ближния… Защо забравяме това в църквата?
