Масиран инфаркт уби легендарния кино актьор Иван Иванов, превърнал се през 80-те години на миналия век в истински секс символ на българското кино. В сряда привечер долетя тревожната вест, че сърцето му не е издържало.
Близки приятели на актьора споделиха пред „Уикенд”, че седмица преди да почине, той е получил масиран инфаркт в къщата си в Оборище.
Съпругата му Петя Силянова го открила паднал до леглото му.
През 2012 г. му откриха рак на гърлото. След операции и успешно лечение артистът успя да пребори тежката болест. Гласът му стана дрезгав и по-тих. Пет години по-късно, уви, ракът отново го покоси. И този път терапията даде резултат, но актьорът загуби възможността да говори и можеше да общува единствено с бележки. Пишеше, опитваше да се изговоря някои думи, но за съжаление коварната болест не му даваше мира. Успя да се пребори за втори път за живота си. Прекара тежко и ковид-19 и отново оцеля. Сърцето обаче го предаде в края на януари. Негови приятели разкриват, че именно прекарания тежко ковид е нанесло трайни поражения на сърдечно-съдовата му система.
Иван Иванов бе истинска легенда и тотална звезда в годините на късния соц. Неговият герой бунтарят Радо от филма „Всичко е любов” за една нощ го изстреля на върха в кариерата. На 28 години синеокият чаровник и все още студент във ВИТИЗ вече е звезда. Години по-късно, уморен от славата, решава, че не може да живее в суетата на столицата.
„Тръгвам си. Реших. Аз имам среща. И там вали. Какво пък, нека. Тук вече бях, нали?” Така в рими преди десетина години Иван Иванов описа защо е решил да избяга от София и да заживее далеч от суетата в китна къща в спокойното планинско село Оборище, близо до Панагюрище. Там да пийва кротко и умерено домашна ракия и вино, да хапва салата и да се наслаждава на живота - както той си знае. На къщата, която бе купил през 1986 г., бе сложил дървена табелка: „Дом за отдих и култура”.
Месец след като навърши 72 години актьорът, изиграл култови роли и в „Комбина”, „Лавина” и „Мечтатели”, си тръгна от този свят завинаги.
Иван Иванов бе безкрайно талантлив като артист, бе верен приятел и човек с особен характер. Не мълчеше, когато нещо го мъчеше – но не правеше това публично, а пред близки и приятели. „Младостта ни е с филмите на Иван Иванов, който винаги е бил неотразим. Той винаги е бил и си остана звезда, която свети със собствена светлина, без да се звездее”, споделиха негови по-млади почитатели. През последните 15 години предпочете да мълчи, не защото нямаше какво да каже, а защото не бе убеден, че ще бъде чут. Усамоти се в Оборище, там си бе създал малък бохемски кръг от приятели от селото. При него идваха и приятели и колеги от София, които той приемаше с обич и с желание.
„Не давам интервюта не за друго, а защото искам да си останем добри приятели, такива, каквито винаги сме били. И не го правя поради това, че се глезя, а защото така съм преценил. Намерих своето място на село. Общувам с хората за т.нар. простички неща. В киното прекарвахме по-голяма част от живота, но и тогава се занимавах с простички неща. Отивах и вършех конкретно, просто физическо действие, подплатено, разбира се, с емоционална поддръжка. Бях предан и отдаден на киното. Отивах, свършвах си работата и изчезвах. И тогава не участвах в т.нар. интелектуален елит. Мога да кажа, че моят живот се оказа праволинеен живот. Както се казва: „Каким я был, таким и остался”. Сега единствено се занимавам с живеене”.
Това бе изповедта на Иван Иванов през 2015 г. в Дома на киното, когато се честваше 100-годишнината на българското кино. Тогава актьорът за пръв път прие да се срещне със свои почитатели и да наруши публичното си мълчание.
„От актьорската професия отидох в друг свят – на думите. Но оказа се, колкото и нескромно да звучи след моите 5 книги, вече не ми се пише. Има такива периоди. Както не ми се играе. Така се случва. Случи ми се в един момент: казах си – ти си направил всичко. Нищо друго не ми остава, освен да остарявам на екран. Не ми се остарява на екран. Нямам какво повече да направя. То е направено. Повече не може. Да чакам следваща роля да се усъвършенствам? Не, това е”, бе болезнено откровен актьорът преди 9 години.
В края на 70-те и през 80-те го сравняваха с френския актьор и секссимвол Ален Делон. Дълбоките им сини очи и младежкият чар и на двамата бе неустоим за дамите от различни възрасти. Самият Иван Иванов обаче не обичаше да го наричат „българския Ален Делон”. Пред приятели се усмихваше, че е българският Иван Иванов.
„Иван Иванов е най-красивото лице в българското кино, един от големите мъжкари”, изплака актрисата Милена Живкова, близка приятелка на Иван и на съпругата му Петя Силянова при черната вест за кончината на актьора. „Комбина” осиротя. Останахме двама! Обичам те, слънце”, написа актьорът Ники Сотиров. Заедно с Иван Иванов и с Ваня Цветкова той изпълни една от главните роли в хитовия соц шпионски екшън.
Покрусен от загубата е и друг приятел и състудент на Иван Иванов – Любен Чаталов. А Любо пък разказа, че двамата с Иван станали актьори съвсем случайно. Иванов е родом от Асеновград. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, заради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право, както искал самият той. През 1969 г. обаче става републикански шампион по джудо. В средата на 70-те години на ХХ век Иван заедно с Любо Чаталов започнали работа в метеорологичната служба на софийското летище. Там обаче работел и техният приятел Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ, но все не го приемали. От слушане на репетициите му, Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да кандидатстват заедно с него, на шега. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.
„Все успокоявах Иван, че накрая ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си ходим“, откровен е Чаталов. Професорите обаче откриват талант и приемат Иван и Любо. „Останахме да следваме, защото преценихме, че е по-добре да си студент, отколкото да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов засне „Всичко е любов“, аз пък заснех „Игра на любов“ и като тръгна - чак до днес... А Иван взе, че си тръгна. По никое време... И ни остави”, искрено тъжи Любен Чаталов.
„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота...”, казваше Иван Иванов. Макар че играе известно време на сцените на Младежкия и Военния театър, той не се смяташе за театрален актьор, а за кино. И наистина камерата го обичаше, големият екран също.
Триумфът му в киното е с ролята на Радо във „Всичко е любов” на режисьора Борислав Шаралиев през 1979 г. Изпълнението му носи награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци. Горещите любовни сцени между Иван Иванов и Янина Кашева също са сред емблематичните в българското кино. На Радо по някакъв начин приличат героите му от следващата ударна поредица филмови хитове: Асен в „Лавина” (1982) на Ирина Акташева и Христо Писков и Вас в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, където са идеалната двойка с красавицата Ваня Цветкова, Траян от „Мярка за неотклонение” (1983) на Мая Вапцарова, когато Иван е само на 32. Интересен образ е Марин Маринов в „Стената” (1984) на Емил Цанев. Той е млад специалист, икономически директор на строежа на язовирна стена, който вярва в дисциплината и финансовия ред.
Иван Иванов се бори хем срещу системата, хем срещу себе си. Вече му е доскучало от амплоато на секссимвол и бунтар. Въпреки това приема ролята на младия учен Сашо с революционен дух в сериала „Нощем с белите коне” на Зако Хеския, който се превръща в телевизионен хит. Другите му ангажименти обаче са в поръчкови продукции – капитан Илиев в „Ударът“ (1981), Симеон в „Борис I” (1985) на Борислав Шаралиев, както и обилно награждаваната роля на бащата на българската социалдемокрация Димитър Благоев в „Мечтатели” (1987) на Иван Андонов. Последният филм, в който се снима преди промените на 10 ноември е „8% любов” на Владимир Краев.
Краят на 80-те е особено тежък период за Иван Иванов. Още ненавършил 40 години, изведнъж актьорът се почувства стар и ненужен. Българското кино е в криза и забравя за един от големите си талантливи и обаятелни актьори. След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра – Джоко Росич, Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов са уволнени. Иван едвам свързва двата края и сериозно си мисли дали да не започне работа като охранител в бинго зала. Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като „На лов за червения октомври” (1990), започва да дублира филми. Печели субсидии за няколко свои сценария, но така и остават незаснети, защото няма достатъчно пари.
Звездата от „Всичко е любов” отива в началото на 90-те на гости при приятел в САЩ, където стои около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета. Успява да спечели малко пари. Съпругата му талантливата актриса Петя Силянова е на щат в Театър „София” и успява да издържа семейството. Тя е плътно до Иван и му вдъхва кураж да не се предава. В средата на 90-те той се завръща в киното в сериала на режисьора Румяна Петкова „Гори, гори огънче“. През 1999 г. играе трафиканта Пацо в „Стъклени топчета“ на Иван Черкелов. През 2002 е бос на мутрите в „Асистентът“ на Илия Костов. В „Другият на възможен живот“ на Румяна Петкова се завръщат на екран заедно с Ваня Цветкова – той е емигрантът Лъчезар. През 2007-а се появява в тв сериала на БНТ „Врабците през октомври“ на режисьора Анри Кулев.
„Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „Да”! Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост”, написа актьорът легенда. А от всичко той най-много се плашеше от невежеството. „То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.”
