Дъщеря ми ме унижи - така ми благодари за всичко, което направих за нея.
Цял живот съм отглеждала моята Надя сама. Съпругът ми ни напусна, когато дъщеря ни беше само на пет години.
Затова се опитах да я компенсирам за липсата на баща й. Мислех, че Надя е оценила усилията ми. Но реалността се оказа друга.
Когато влезе в университет, тя започна да настоява да замина да работя в чужбина. Тя каза, че нуждите й растяха, но моите възможности оставаха на същото ниво. Отказах, знаейки, че не издържам физически.
„Ти просто си мързелива, не искаш да ми дадеш по-добър живот, така че си седиш в селото си!“ – каза не веднъж Надя.
- Дъще, какво говориш! Имам разширени вени и страдам от спазми. Къде да отида!?
Но тя не искаше и да чуе. Тя идваше все по-рядко, не можеше да получиш помощ от нея - Тя винаги е заета.
Толкова ме нарани това безразличие. Особено когато видях как другите деца се грижат за родителите си: помагат, винаги идват и не изпращат никого на работа.
Надя се омъжи рано. Съпругът й беше с 10 години по-възрастен и се занимаваше с бизнес. Дъщеря ми започна да живее живота на мечтите си и напълно забрави за мен.
Сега тя носи само модерни дрехи и яде скъпи храни. Ходеха на почивка в чужбина, но дори не ми купиха чифт чорапи.
Но най-много ме порази нейният „подарък“ за моя 60-ти рожден ден – стара чанта с оръфани дръжки. Цяла вечер плаках за нея.
Не издържах и попитах Надежда:
- Заслужавам ли такъв подарък?
- Този подарък все още струва много за теб. Не ме послуша, когато те помолих да напуснеш работа. Така че сега не виждам смисъл да харча пари за теб - студено отговори дъщерята.
Тези нейни думи ме разбиха психически. Изобщо не съм я възпитала така. Как е израснала толкова безчувствена и егоистична?
