След като преди броени дни Григор Димитров постигна най-големия успех в кариерата си, печелейки титлата на финалите на АТП в Лондон, България вече не е същата. В родното му Хасково хората започнаха да се поздравяват с оригиналното „ГриГОРД съм“, а съвпадението на триумфа му с първия снеговалеж у нас провокира друга мъдрост – че това не било сняг, а времето късало салфетки в чест на Гришо, пише в.
Всъщност пътят на първата ни ракета до върха на ранглистата никак не бил лек. Неговият дядо Господин разказва, че тенисистът за пръв път стъпил на корта едва 3-годишен по вина на баща си, който тогава практикувал същия спорт. Първата му детска ракета пенсионерът още пазел в дома си.
Като малък Димитров бил палаво дете. Обичал много животните и си играел с добитъка на хората от хасковското селце Стойково. „Двамата много обичахме да се разхождаме до една чешма, която се намира извън селото. Често го правехме заедно и не се уморявахме. Като започна да спортува, се източи и сякаш изведнъж порасна. Дотогава го учех на дисциплина, което е много важно в спорта. Бивш военен съм от танковия полк, а на такава служба знаете, че дисциплината е на първо място.
Сега виждам, че това, на което съм научил Григор, много му помага“, разказва с радост дядото на шампиона.
Той споделя и за лишенията, които цялото семейство изтърпяло, за да потръгне неговата кариера. Докато Гришо успее да се добере до Топ 150 в света, родителите му продали първо колата, а после и апартамента си. Всички спестявания на баба му и дядо му също се стопили в името на кариерата му. Не след дълго успехът дошъл и Григор започнал да печели повече пари, отколкото близките му някога са предполагали. Семейството му обаче не искало никакви скъпи подаръци, освен по-често да го вижда.
„Преди всяко състезание ходим на църква, палим свещи за неговото здраве, за успехите му. Надявам се да доживея и да видя внука си на най-високото стъпало в тениса“, казва дядо му Господин няколко месеца преди Гришо да изпълни мечтата му.
