Православната църква извършва на 26 май 2018 година специално богослужение в памет на починалите християни. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници.
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - четем в Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината.
На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии. След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят". Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.
Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.
Задушницата се нарича в България "Черешова", тъй като това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито.
Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.
Рецепта за варено жито за Задушница:
Преди да се вари, е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата е необходимо да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене. Обичайно 1 час е достатъчен, за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово.
По време на варене се проверява да не се изпари водата (при нужда се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200 г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава, като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.
