В утрешния ден, 5 ноември, ще отбележим последната за годината Голяма задушница , по-известна като Архангеловата (Рангеловата). Това е ден, в който си спомняме за мъртвите си близки и почитаме паметта им, като спазваме определени ритуали.
Вярващи или невярващи в способността на поповете да осветят храната за мъртвите, на такъв ден всички съвестни близки на починалите посещават техните гробове.
Добре е да не се подминават и непознатите – това не е само по християнски, а и завет от времената на „пратениците”, които ще отнесат жеста за утеха на „адресата”. Храна не се оставя върху гроба, защото е за живите – да споменат с добро покойниците, които искаме да бъдат почетени.
Гробът се прелива с червено вино от най-възрастната жена. На свой ред тя трябва да започне от мястото, под което би трябвало да е главата на покойника и да продължи наляво, докато изпълни три кръга по края на „вечния дом“. Православният пали свещ в знак на вярата, че пламъкът напомня за безсмъртието на душата. Прикаждането на гроба с тамян символизира чистата молитва, с цветята по паметника обкичваме добродетелите на починалия.
На общата поминална трапеза „по закон” има червено вино, варено жито, питки или обреден хляб, месо (пилешко или агнешко), ябълки и други плодове, а през последните столетия са добавени дребни сладки, бонбони и ядива, обичани от непрежалимите ни, защото това също е повод да ги споменаваме често на масата. Щом приседнем, първата хапка се слага на земята, а там се отлива и първата глътка вино от чашата с думите „Бог да прости...” и задължително се споменава името на починалия.
По несъмнено много стар завет на масата обикновено се оставя празно място – за покойниците, които биха дошли да се нахранят с нас. Понеже тази Голяма задушница е последната за годината, някъде на трапезата поставят седем различни ястия (според любимите на починалия) за да се „получи“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
От незнайни времена по някои райони из България е останал обичай при тези помени съседите да си раздават сол и брашно „за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта”. Още по-странен излежда заветът, съхранен от предците, в някои къщи първо да се дава от приготвеното жито – което наричат „коливо” – на кокошките „за да не умре друг от къщата”.
Нататък става все по-трудно да се прецени докъде свършват остатъците от древните обредни богослужения и кое е преляло в поверията. Някъде смятат, че когато над общите поминални трапези зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника.
Да не забравим!
Понеже Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство, на Архангелова задушница специално се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и затова народът ни я нарича Мъжка задушница.
