Никога не сме предполагали, че може да се случи такова нещо. Това коментират пред микрофоните на Нова телевизия съседи на убитото в Пловдив семейство.
След първи януари, мъже от блока са виждали младата майка и детето.
"Поздравихме се, детето ме сурвака и казаха, че отиват при баба си на гости.
Имаха някакви дрязги помежду си, но казваха: " Ще се оправим". Откакто се разделиха, той идваше, но не много често."
"То беше 5 часа, ние спяхме, помислихме че шумът идва от магазина. Чуха се три последователни гръма Силен шум. Не сме предполагали, че може да е от пистолет."
"Той я обичаше много. Вземаше детето да го разходи и казваше: "Тя е изморена, нека си почине.
Вярвам, че е от ревност. Нищо не съм забелязал. Казваха, че ще се оправят.
"Ще се оправим, Бай Гьорги, няма страшно". Ето, те се оправиха, коментират трагедията съседите.
Оръжието е закупено наскоро.
Психиатърът д-р Венцислава Гълъбова коментира в студиото на "Здравей, България",че патологичната ревност може да отключи дори убийство на собственото дете.
"Тя е израз на тежки комплекси. Патологичният ревнивец има постоянно изискващо поведение. Той иска постоянно да изискваш любов. Намират повод за ревност във всичко.
У нас сексуалната и любовна култура толерира ревността.
Когато жената превъзхожда мъжа си кариерно и материално, могат да се породят злоба, завист.
Психиката на патологичния ревнивец и комплексиран човек е цялостно объркана.Когато е гневен, той спира да мисли логически.
Това е лоша структура на характера, не болест като шизофренията. Зависи от домашното възпитание, което участва във формирането на личността на един човек.
Това е тежка личностова патология.
У нас още не е прието семейното консултиране, въпреки, че бавно набира скорост, а двойките масово имат проблеми. Налага се продължителна работа.
Жените са по-склонни да търсят помощ, мъжете - не.
Подобна патология е тежък личностен разпад. Това успешно се прикрива в едно семейство.
В нашите географски ширини е прието мъжете да се ревниви. Ние сме патриархални, еманципираните жени не са на почит. Минават се границите на еманципацията дори. Жените, които са с изявена професия пък се срамуват да признаят, че са дори само психологически насилвани в дома си."
