Осем години след Черния Великден на 2011 г. мъката и скръбта в Симеоновград не стихват.
Във фаталната вечер преди 8 години, 20 минути преди Възкресение Христово, Трифон, Яница, Мелин, Евгени, Гошо и Красимир излизат от къщата, срещу която днес се издига техният мемориал. Минути по-късно ги връхлита в гръб летящият „Опел”. Зад волана на колата убиец е Данаил Георгиев, а братовчед му Живко е на предната седалка. Колата е на бащата на Живко, който влезе в затвора именно защото е дал ключовете за возилото на видимо почерпения си братовчед. Шестте жертви почиват на място, други двама от злополучната младежка компания оцеляват по чудо, след тежки рани и множество травми.
След продължил малко повече от година съдебен процес, провел се при изключителен обществен интерес в Хасково, двамата младежи, причинили нелепата катастрофа, бяха осъдени. На 17 януари 2014 г. в 9 часа сутринта двамата осъдени са арестувани и откарани в затвора в Стара Загора.
Живко Желязков излезе на свобода през януари 2018 г., след съдебно решение на Окръжния съд в Стара Загора за предсрочно освобождаване. Заради спомена от трагедията, а може би и защото се страхува от вендета, той не се върна в Симеоновград. Започва работа в автосервиз в София и не просто се радва на свободата, но от година е и щастлив младоженец. За него животът продължава, след като търка наровете и беше зад решетките общо 44 месеца и 10 дни.
„Сегашният си занаят Живко научи в затвора. Иска да поправя цял живот коли. Така вярва, че ще предотврати поне една катастрофа. Може би ще спаси поне един живот. Дано така изкупи греха си”, разказват негови познати. Братовчед му Данаил има няколко отхвърлени молби за предсрочно освобождаване и все още е зад решетките. „Събираме му пари и търсим начин да напусне страната.
Няма да е в безопасност нито в родния Симеоновград, нито където и да е в България. Ще го изпратим колкото се може по-надалеч”, казват близки на затворника. „От затвор се излиза, но от гроб никога. Живко вече е на свобода, след някоя година ще пуснат и Данаил. А от нашите деца останаха само кости”, казват през сълзи хората от зачернените семейства.
Близките на загиналите в катастрофата младежи упорито отричат, че кроят планове за вендета. Но са категорични, че никога няма да простят на двамата братовчеда за причинената от тях трагедия, която потопи в скръб и почерни цял град. Според тях завинаги.
