Обичаят да палим свещ на големи празници като имени дни, църковни празници, задушница и пр. датира от незапомнени времена.
Празничната свещ е един от четирите славянски символа, наред с питата, житото и виното. За слава/здраве е най-добре да си купите по-голяма свещ от църква, защото трябва да гори цял ден и да е от истински восък.
Празничната свещ се поставя в свещник и се украсява специално и се пали непосредствено преди разчупването на питката и преди отслужването на молитвата в деня на празника.
Домакинът се прекръства, чете Божията молитва, целува свещта и я запалва с кибрит. Свещта и нейната светлина символизират светлината на Христовото учение.
Когато свещта догори или когато последният гост напусне къщата, стопанинът загасва свещта с осветеното вино, като преди това трябва да се прекръсти. След това свещта и свещникът се поставят пред иконата, където трябва да стоят до следващата година, и се запалват отново на обща молитва в дома през цялата година, докато се изразходват напълно.
Повечето от нас, непознавайки тази важна особеност, просто изхвърлят остатъците от свещта след приключване на ритуала или празника.
Скоро е Задушница, така че спомнете си този ценен съвет, когато палите свещ!
