Няма как да не сте играли поне една от игрите, които вървят с Windows - Solitaire, Minesweeper, Hearts или FreeCell. Ако не сте – вие сте от малцината.
Да, колкото и забавни да са тези игри, истината е, че те не са проектирани с цел забавление.
Най-старата от тях - Solitaire, е добавена за първи път през 1990 г. в Windows 3.0. Първообразът на този пасианс датира още от края на XVIII в. и „Майкрософт“ решават да го добавят в своята операционна система с интересна цел – тайно да научат хората да боравят с мишка.
Те се надявали, че Solitaire ще научи поколението, което било свикнало да пише команди, да хващат обекти с мишката, да ги „влачат“ и пускат на правилното място и то без да осъзнават, че в момента се учат. Тъй като днес сме толкова свикнали с мишките, можем да заключим, че надеждите на „Майкрософт“ са се оправдали.
Колкото до миничките - Minesweeper, които ни подлудяваха понякога, те също имат своя скрита цел. Числовият пъзел е базиран на други подобни игри, популярни през 60-те и 70-те години в САЩ. Една от тях е „Кубът“, създадена от Джеримак Ратлиф. Десетилетия по-късно, през 1992 г., „Майкрософт“ добавя миничките към Windows 3.1 и не за да демонстрира своя напредък в проектирането на игри, а с идеята, че играта ще приучи хората да използват десния и левия бутон на мишката. Миничките трябвало да подобрят скоростта и прецизността, с която хората използват мишката.
Ако се нуждаете от още доказателства – продължаваме. Не знаем дали сте фенове на Hearts, но тя също има своето предназначение. Играта е представена за първи път през 1992 г. като част от Windows за Workgroups 3.1 – първата версия на Windows, която предоставяла възможността за мрежово свързване на работното място. Чрез тази система клиентите в локалната мрежа можели да играят Hearts помежду си. Това не е само начин да накараш работещите да се скатават от работа, но и да ги заинтригуваш, да им покажеш възможностите на мрежовото свързване.
Целта на последния пасианс – FreeCell, е малко по-различна. Той е добавен към 3.1 като част от новия забавен пакет на „Майкрософт“. Заедно с FreeCell вървели пакети с Win32, които позволявали на 32-битовите приложения да вървят на 16-битов Windows. Целта на FreeCell била да тества една от подсистемите на операционната система – ако тя работела правилно и е инсталира както трябва, FreeCell се стартира без проблеми, но ако имало грешка в подсистемата – пасиансът въобще не се зареждал.Това означава, че обикновената игра, всъщност е била тест за софтуера.
Разбира се, след като игрите са изпълнили първоначалното си предназначение, би било логично да бъдат премахнати... тогава защо са ги оставили? Защото хората ги обожавали! Всеки път, когато от компанията искали да премахнат игрите, хората, които тествали новата версия, изпадали в ужас. Все пак през 2012 г. „Майкрософт“ пуснаха на пазара Windows 8, който не съдържаше нито една от игрите. Потребителите можеха да си инсталират игрите допълнително чрез вградения онлайн магазин на компанията, но версиите без реклами се заплащаха.
Все пак за Windows 10 от компанията върнаха Solitaite, докато другите игри отново могат да се инсталират допълнително... и може би това е умишлено? За да подтикнат потребителите да използват Windows Store? Може би, дори след всички тези години, от компанията не се отказват от тайните си методи да ни приучат към дадено поведение.
