„Всичко имам – и съпруг, и деца, и внуци, и правнуци. Едно обаче нямам – спокойствие в последните години от живота си!“ Така проплака една българска майка пред petel.bg.
От три месеца възрастната варненка живее без ток. Нито бойлер, нито хладилник, нито пералня. „Купувам вечер малко маслинки, извара и хляб, колкото за една вечеря, защото иначе всичко се разваля. Чаршафите най ми е трудно да пера – всичко става на ръка. Погледни ми ръчичките! На 74 г. вече ми е трудно да се справям с всичко“, плаче жената. Сълзите капят от очите й, а потта от челото й. Защото не стигат десетилетията усилен труд, а сега на старини трябва да стои по цял ден в малка барачка за вестници, за да припечели за мляко и хляб – да има какво да сложи на масата. „Всички пари заминават за съдилищата, а делата ги губя едно след друго. А се боря за дома си, защото ме е страх на стари години да не се окажа на улицата“, разказва жената.
Мъките й започват преди няколко години, когато решава да дари къщата си на дъщеря си срещу гледане, а по-късно се оказва, че дарението не може да се развали. „Никакво гледане, никаква подкрепа не получих. От май месец ни спряха тока, защото спрях да го плащам. Не мога повече да покривам сметките. И ние със съпруга ми, и дъщеря ми, живеем под един покрив и сме на един електромер. Аз плащах сметките, но след като съда реши, че къщата е нейна и тя трябва да се грижи за нас, през януари платих последната си сметка. Оттогава се натрупаха към 500 лева и ни спряха електричеството. Дъщеря ми отказва да плаща“, коментира варненката.
Не може да покрие натрупаната сметка с малките си доходи. А дори и да успее, се страхува, че нещата няма да се променят. Ще трябва всеки месец да плаща и своя, и на дъщеря си енергийния разход. „Не знам какво ще правим! Иде зима. Трябва да вземем дърва, но ни трябва помощ да се нацепят и приберат. Останалите деца не искат да идват у нас. Притесняват се. Но не ги виня. Защото когато правихме дарението на дъщеря ми, не сме ги питали съгласни ли са“, плаче майката.
За съжаление, нейната участ споделят мнозина възрастни българи. Заради имоти, заради дарения срещу гледане, десетки старци се налага да завършат живота си забравени в някой от държавните старчески домове, където дните вместо с радост и внуци, са изпълнени със самота и студ.
