В емоционално интервю по NOVA най-противоречивият, поляризиран и критикуван участник в „Игри на волята“ сподели, коя е най-голямата трудност, с която се е сблъскала на Арената и в живота, с какво е сбъркала, какво би променила, ако можеше да върне времето назад. За стратегиите, приятелствата, предателствата, за истините и лъжите и кой е най-големият герой в живота й, гледайте във видеото.
Със сълзи в очите Жени признава, че най-големите загуби в живота й са две.
Влизането в „Игри на волята“ за Жени е сбъдната мечта, но е категорична, че може би не е трябвало да я сбъдва. Признава, че ако може да върне времето назад, не би влязла в игрите, защото е останала неразбрана от голяма група хора. Не я боли, че е отпаднала на крачка от финала, защото е влязла с друга цел – да предизвика себе си, да изживее своите емоции на Арената и да види, че може да се справи.
И тъй като победата за нея не е на всяка цена, Жени е категорична, че не би използвала грошовете на Генчо, за да се спаси, като същевременно изпрати друг близък за нея човек на Арената. „Играта, която съм научена да играя, не е свързана с купуване на предимство. Първо, грошовете не бяха мои. Бяха на Генчо и не съм си ги спечелила сама в индивидуални битки. Не се разпознавах с тях. Исках по моя начин да стигна напред, без да използвам облагите на някой друг. Ако го бях направила, те щяха да се изсипят на мой приятел от началото на формата. Това не беше опция за мен.“
Критиката застига Жени, но тя е щастлива, че много хора, които гледат игрите от страната на стратегията, са я поздравили за представянето й. Категорична е, че мъжете са по-силният пол на Арената, но в игрите трябва да притежаваш съвкупност от качества, за да победиш. Точно това й носи победата срещу един от най-силните физически играчи в състезанието – Генчо. „Ако играта беше само физическа, в нея щяха да участват само нинджи като Гого и Фифо. Аз не трябва ли да имам шанс? Когато играта го позволява, и има стратегия, аз мога да мисля и по този начин да го надиграя в играта“, разказва тя.
Жени е категорична, че е направила всичко в името на играта и че всеки участник е играл стратегически. Убедена е, че това, че е била по-добра от някого и че го е надиграла, не я прави лоша. „Това остана неразбрано както от голяма част от зрителите, а и от участниците, с които като се видим се усмихваме лицемерно“, споделя тя.
За своя най-голям белег – лицето си Жени разказва, че смята, че подобни неща се случват само на хора, които са способни да ги преодолеят. Фациалисът я поразява в 9-ти месец от бременността й с Леа. Една сутрин се събужда и не може да си затваря лявото си око. Докато пие вода, тя изтича от устата й. Не може да се подложи и на терапия, защото е бременна, а тя е тежка – с кортикостероиди, с нивалин, със системи и силни лекарства, които няма как да се влеят на бебето. Този период на забавяне води до това до ден днешен да има последствия от фациалиса.
Категорична е обаче, че умее да губи. Това е и причината да се самоубие в играта. Иска да научи децата си да не се отказват да следват мечтите си и да бъдат смели!
