През последните седмици името на Жени Калканджиева се върти из медиите и хорските уста така, както не се случваше дори през 95-а година, когато в нейно лице България се нареди на шесто място по красота сред най-красивите жени на планетата. Причината е всеизвестна – сътресенията в брака й със Стефан Манов – Тачо .
- Жени, с теб от доста време преговаряме за това интервю, благодаря ти, че се съгласи да говориш пред „ШОУ” за сътресенията ти в брака. Бях се подготвил да те питам – как стана така, че стигнахте до развод, но в първо предаване на „Жените говорят” по ТВ7, където то си ководеща ти заяви, че засега развод няма да има...
- Засега да. Засега просто с Тачо ще се разделим и ще поживеем известно време отделно, за да премислим нещата във връзката си. Той ще си пътува за Испания. Ще видим можем ли един без друг, готов ли е всеки един от нас на компромис, на промяна, за да бъде с другия... Ако след една по-дълга раздяла се установи, че не се оценяваме, означава, че няма да има смисъл да живеем заедно и чак тогава вече може да преминем към развод.
- Ти самата съвсем обективно си признавала, че изневярата не е дошла случайно и не е причината за раздялата, а само поводът. Много пъти си споделяла колко романтична е вашата връзка с Тачо. Как се стигна до такова неразбирателство, караници, а дори вече и до евентуален развод?
- Това е процес на натрупване във времето - напрежение през последните 1-2 години, неразбирателство по няколко теми... Това са, знаеш, битовизмите, дребните неща в къщата. Или примерно, аз имам работа и трябва да отида на коктейл, а той казва: „Не, трябва да се прибереш вкъщи!“ Имам ангажимент, той пита: „Всеки ден ли ще ходиш?“. Примерно, той е организирал да пътуваме за уикенда някъде, а аз вече имам организация, която е предварително планувана. Или пък решавам в последния момент, че нещо трябва да се свърши. И това се натрупва... И като се комбинира с напрежението от писанията, които той чете - по негов и мой адрес, съвсем се усложняват нещата. Тачо все още не се е научил да живее като мен – за близките си и за най-важните хора около него. Той все още се интересува от общественото мнение, какво ще кажат хората за мен, за него… Нонстоп е на компютъра, постоянно чете какво говорят хората във форумите, а хората във форумите са много гнили, много безкомпромисни...
- Ти и в „Жените говорят“ загатна за това, че е искал да се превърнеш едва ли не в чистачка, домакиня… Може би е държал на тези неща?
- Не, не. Тачо по-скоро е домошар. Имам предвид, че той е много разхвърлян, като повечето мъже, а аз съм от хората, които обичат да им е чисто и подредено. В предаването друго исках да кажа - той обича домашния, семейния уют, и най-вече обича да си седим вкъщи. А аз съм от другия тип хора - обичам да излизам, да общувам… А Тачо е малко по-затворен тип човек и допуска до себе си може би само двама-трима души...
- Ревнив ли е той всъщност?
- Тачо много добре знае, че аз имам много приятели - мъже, колеги мъже, бизнес партньори мъже… Това не е ревност от типа да не би да преспя с някого, а е по-скоро…
- Чувство за собственост?
- Да, чувство за собственост и по-скоро лек егоизъм – да съм около него, да съм с него, да съм само в неговото пространство, да сме си само двамата… Но в никакъв случай не ме е ревнувал така. Както и аз самата не съм… Дори аз тази изневяра, пак казвам: Аз съм жена на 38 години, в крайна сметка! Да не би да си помислите, че съм живяла в заблуда, че мъжът ми няма някой път някъде, някога или няколко пъти да има някаква афера?!... Аз като гледам, мъжете масово си имат афери, жените си имат афери и т.н. Просто тук стана твърде публично, защото самото момиче (Зорница Линдарева – б. а.) има дълга, тригодишна връзка с един човек, който е женен,
който не я иска…
И на мен ми се обади нейният бивш приятел! Аз оттам разбрах...
- Сериозно?!
- Да, нейният бивш приятел, с когото се оказа, че се познаваме от години, ми се обади и ми каза: „Ти знаеш ли, че мъжът ти излиза с моята любовница?“. И аз му казах: „Ама, чакай малко - тя нали ти е любовница, не ти е жена? Какво толкова?“. „Ами то нали знаеш, така и така…“. Ами, викам, като си имаш проблем, защо не се ожениш за нея? „Ами, да ти кажа, да... ама аз съм семеен вече, а и детето…“. На мене ми прозвуча много тъпо. Някакъв човек, който е ангажиран, да си преследва любовницата?! И дефакто аз така научих. А иначе въобще можеше и да не разбера… Той със сигурност може би е имал и някоя друга забежка, но понеже от 4 години ни развеждат по жълтите сайтове и вестници, аз не обръщам внимание.
И всъщност за това нещо разбрах от любовника на това момиче, който ми каза: „Абе, виж какво… мъжът ти - така и така…“ А той може би човекът така го е направил, защото си е помислил, че аз ще му се скарам, ще му издърпам ушите и ще му кажа: „Прибирай се веднага вкъщи!“...
- А Тачо какво ти отговори, когато ти му каза, че знаеш?
- Просто му казах, че знам кой ми е казал, както и какво ми е казал…
- И?
- И той каза: „Да, вярно е, обаче тя не ми е любовница. Просто съм скаран с теб, тя ми е приятелка!“. Сега, доколко му е приятелка… сигурно са преспали... Не падаме от луната… Но не е нищо сериозно, не е и било.
- Ти беше казала, че те живеят заедно?
- Ами, те са живели заедно около една седмица. Защото още когато казах, че знам за какво става въпрос, те вече не живееха заедно. Ситуацията е следната: ние имаме семеен скандал. Скарваме се. Той си събира багажа за 3 дни, става и отива някъде. И аз мисля, че е в приятели, а той бил… при нея. Това е. Те не живеят заедно от месец, не живеят заедно от половин година. Живели са заедно може би седмица!
- А сега вече не са заедно, така ли?
- Не.
- Добре, този човек, който ти каза, добра или лоша услуга ти направи?
- О, нещата трябва да се знаят! Въпреки че, зависи… Някой път, като я знаеш истината, какво от това? В моя случай трябва да се знае, защото аз съм такъв тип човек. При други хора, които не могат да живеят един без друг, тези неща единствено само натоварват и пречат.
- Ти си съвсем директен и прям човек, но нали не забравяш, че все пак, че си шестата в света по красота… Какво според тебе може да накара един човек да изневери, да напусне такава жена и да скокне в чужд креват?
- Първо, да ти кажа честно, шеста по красота в света съм била от ноември 95-а до ноември 96-а. След това са били много други пети, шести, първи по красота. Освен това дори и когато съм била шеста по красота в света, със сигурност съм имала имам и своите лоши качества, и своите лоши черти.
- Като например?
- Ами много са… Аз съм от типа жени, които не се подчиняват, свободолюбива съм, имам мнение, независима съм...
- А на Тачо това пречило ли му е? Опитвал ли се е да ти сложи юзди, както се казва?
- Не мога да твърдя това, но предполагам, че му е пречило.
- Дали това го е накарало все пак да кривне от ложето на шестата в света и да потъне в завивките на друга?
- Възможно е, възможно е... Но аз смятам, че по-вероятно всичко е започнало на някакво парти с приятели, по време на пиянска вечер. Може би малко повече внимание е получил, което пък да не го е получавал последните една-две години от мен. А мъжете обичат комплиментите, обичат вниманието, обичат да бъдат гъделичкани, ухажвани и да мяукаш около тях. А пък аз последните две-три години – работа, апартаменти, ремонти, детето, то пораства и т.н. – все ангажименти. А после и в неделя почнах в телевизията. И реално е възможно в даден момент той да се е почувствал сам, да се е почувствал самотен.
И в такъв един момент някаква готина мацка с по-големи гърди му обръща внимание, казва му колко е хубав…
Даже, ей сега наскоро, ние се смяхме с Тачо… защото, нали знаеш, колкото и да се караме с него, каквото и да си мислят хората - ние сме едни от най-добрите приятели! Той е баща на детето ми, аз съм майка на детето му... Ние вече на тази тема си говорим на майтап. Аз му казвам: „Ох, няма ли да се обръснеш?! Погледни се на какво си заприличал!“. И той ми отговаря: „Онази ме харесваше и такъв!“. Ето, това ти е най-елементарният отговор на всички въпроси. Просто с течение на времето ние започваме да имаме все повече изисквания и все повече претенции към половинките си, а новите хора като че ли не ги забелязват тези неща. Повече ръкопляскат, нали разбираш. Това са нещата от живота!...
- В ”Къртицата” ти имаше един момент на слабост, когато попрекали малко с алкохола или да си го кажем направо – се понапи…
- Два пъти, общо взето, се напих, не „се понапих“ (смее се)...
- А това имаше ли нещо общо с влошените отношения с мъжа ти?
- Знам ли…
Ние двамата като се напием, ни е още по-хубаво
Намираме си най-приятната музика да слушаме, разговаряме си на много по-различни теми… Не, не смятам, че това е някакъв проблем. Защото с Тачо в повечето случаи излизаме заедно и можем и да се напием заедно. Той ме познава каква съм, аз го познавам какъв е. Сега, нито един човек не е цвете, когато се напие, но ние, когато излизаме заедно на някой празник или по друг повод, като се напием, сме весели, танцуваме, слушаме музика и се забавляваме.
- А повлия ли алкохолът на вашата връзка?
- Не! Не може това да повлияе на нашата връзка! В никакъв случай, защото аз пак ти казвам – ние си прекарваме страхотно! Всъщност най-веселите си, най-хубавите си моменти сме изживели, когато сме пили алкохол.
- Става въпрос дали сте залитнали двамата заедно редовно към чашката?
- Е, не! Позволяваме си веднъж седмично да излезем с приятели, хапваме си, пийваме си, танцуваме, забавляваме се, пеем… Общо взето ние сме живи същества!
- Ти беше споменала, че към Зорница Линдарева нямаш лоши чувства. Съвсем деликатно обясняваш, че тя не ти се е вричала във вярност пред олтара, а друг, от което обаче сякаш прозира дълбоко разочарование. Чувстваш ли се предадена?
- Не! Напротив - много ме е яд! От какво да съм предадена?! Че е преспал с някакво момиче… Това е глупост! По-скоро ме е яд, че го направи глупашки! Трябваше да го направи хитро, трябваше да го направи умно! Не! И това не е проблемът. По-скоро, че допусна толкова много хора да изказват мнение, да ни коментират по маси, под маси, над маси, по заведения, по вестници… Че допусна притеснения от страна на неговите родители, на майка ми, на моето семейство. Това ме е яд! Какво да ме е яд, че мъжът ми е преспал с жена?! По дяволите, ние живеем в 21 век! Какво толкова?! Не самата случка е проблемът, а след нея – всички тези хора, които говорят, сочат с пръст, примерно ни виждат в мола, когато сме излезли с детето. Не можеш да си хапнеш една хапка, защото толкова безцеремонно те гледат и те обсъждат, и ти се присмиват, и виждат, че ти ги виждаш, и не им пука.
- Но защо се разделихте, щом за теб няма значение това, че е преспал с една жена?
- Защото има неща, по които не се разбираме.
За нея съм му простила!
Какво толкова – месец-два ще му се посърдя, около половин-една година като се скараме за нещо, ще му го натяквам… Първо, аз не съм от тези хора! Това няма да стане! На нас ни трябва почивка един от друг. Нужно ни е осмисляне на приоритетите един към друг. Той може би иска някаква промяна от мен, може би аз искам някаква промяна от него. Даже напротив – според мен сега малко трябва да бъдем свободни, да имаме възможност, ако трябва и с други хора да се видим… И да преценим - искаме ли се или не се искаме, един за друг ли сме или не сме?!...
- Писаха, че Тачо е дошъл, паднал ти е на колене, почнал да се моли да го прибереш…
- Няма такова нещо! Въобще не ми е искал никакви прошки… Той не е от мъжете свалячи. Даже аз съм убедена, че той е бил свален. Все пак аз го познавам добре. Той не е от мъжете, които ще отидат да нахалстват на жена - да я свалят, да я преследват… Той е по-скромен и мисля, че по-скоро тя е предприела първата стъпка... Но пак ти казвам - не мога да я обвинявам, аз не я познавам. Излезе в медиите, че имам някаква снимка с нея и че била моя манекенка, аз съм я лансирала... А това е на някакво парти на Евгени Минчев. Тя ме е помолила да се снимаме, аз съм казала „добре“ и съм се снимала. Но аз този момент не го помня…
- Е това не е ли пълна класика – тя те е познавала или поне е искала да те познава и след време ти взима мъжа?
- И какво от това?! Ами ако се е влюбила?
Тя няма ли право на щастие?
Всеки има право!
- Преди време беше казала, че един мъж започва да изневерява, когато му стане скучно с една жена. Сега да разбирам ли, че ти си му била скучна на Тачо?
- Възможно е... Но не е задължително да му е скучно, може да се чувства недооценен, може да се чувства пренебрегнат, самотен, неразбран. Най-вече неразбран. Може би е това. Мога да ти кажа, че с мен определено не му е скучно. Около мене винаги има някакви събития. Възможно е да съм му дошла в повечко, от това, което е очаквал. Но да съм скучна… това няма кой близък да го каже.
- Има ли път назад?
- Пътища има много…
- Искаш ли си стария живот?
- Ами точно това е, че не съм видяла наскоро нищо ново, за да знам дали си искам старото. Аз продължавам да живея по стария си начин на живот. И точно затова може би ни трябва тази свобода, тази глътка въздух. За всички. За да разберем дали си искаме стария живот, или искаме промяна в живота си. Дали искаме нов живот съвместен или искаме нов живот с други хора…
- Аз сега не разбрах - Тачо изнесъл ли се е от общия ви дом?
- Не, напротив. Живее си в къщи от 2 седмици.
- Тоест, на практика се е нанесъл?!
- Всъщност, той никога не се е изнасял и багажът му винаги си е бил вкъщи. Тачо не е спал само една седмица в нас – седмицата преди тази, в която дадох интервюто за списание „Story” и когато казах, че ще се развеждам. Тогава бях афектирана и си казах: щом живее с друга, о`кей... Но в деня след интервюто той дойде, поговорихме си като нормални хора... Оттогава всеки ден идва, взема детето да го вижда и така...
Той заминава за Испания в четвъртък, но няма да се изнася, а само ще се разделим временно. Виж, мъжът ми не е лош човек и ние не сме простаци да се мразим и да се обиждаме. Дори и да не продължи пътя ни заедно, ние трябва да се уважаваме. Защото имаме дете! Това дете не трябва да страда заради нашите тъпотии и заради нашите кьопави характери. Той има крив характер, аз имам крив характер… Съдба! Нормално ли е, кажи ми, детето да страда и да не вижда примерно баща си, само защото той е изневерил на майката? Повечето жени са луди – мъжът й вече не я обича и не я харесва, и тя решава да го цака с детето. Аз не съм такъв тип човек! Представи си, че срещна друг мъж, влюбя се… Никой не може да обича детето ни повече от нас двамата. В крайна сметка ние вече не сме толкова важни, каквото сме изживели, сме изживели. Оттук-нататък е важно бъдещето на детето. Дори и лек фалш да има понякога между хората, всичко е в името на това децата да растат щастливо... Всичко това между нас с Тачо е една неприятна житейска случка. Но аз никога няма да позволя мъжът ми да бъде осмиван, защото той не е гадняр, не е мухльо, не е дришльо, не е злобен и не е лош човек! Просто не се разбираме!
Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
