"Бог ми беше дал една хубава молитва, чрез която се молех, но дяволът направи така, че я забравих. А беше много хубава! Затова сега отново се моля на Бог да ми я даде, за да се моля отново. Нека хората да не се лъжат по земното и временното, да се държат за Бог и да не се отклоняват по дявола!", сподели тревогите си живият светец от Байлово пред "България днес".
"Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог.
Има хора, които не знаят добро, не знаят Бог и да си палят свещички. Дяволът така кара хората да не вярват в Бог, да не ходят в неговия дом. Злото, което правим, ще ни съди, когато отидем горе при Бог, а той иска от нас да се покаем, да признаем греховете си и той, защото е добър и милостив, ще ни прости и ще ни се зарадва за нашето покаяние", продължава дядо Добри.
Той предупреждава хората да си пазят душите чрез покаяние и молитва. "Това иска Бог като наш един баща. Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра - сте загубени!"
Дядо Добри е избрал орисията на странничеството.
Тази почти неизвестна днес форма на служене на Бога е била популярна в миналото, по време на робството. Самият Паисий е обикалял населените места, събирайки средства за манастирите. В православната традиция, тези странстващи монаси се наричат таксидиоти. Тяхната мисия е била съхраняването на вярата в поробена България. Днес България не е поробена, тя е свободна. И явно няма нужда от светци. Защото сме свободни в своята християнска вяра, както и в безверието си. Затова да си свят човек в наше време е много, много трудно. И толкова ефимерно, че дори не можем да го осмислим. Светците в България винаги са били странници, винаги са различни. Те са хората с мисия, с цел толкова далечна от делничните проблеми, че сякаш живеят в свой свят. Вижте Дядо Добри, нима изглежда като нас? Той прилича повече на старозаветен пророк, призоваващ ни да се молим на Богородица и Господ.
Този неугледен старец е събрал над 70 000 лева дарения за българските църкви и манастири. Без да запази стотинка за себе си. Наивник ли е той или божи човек? Всеки има отговор за себе си и всеки отговор е верен. Но всеки ден Дядо Добри върши едно и също. Самият той признава неохотно, че е сторил голям грях. Какъв - никой не знае. С каквото и да е прегрешил, има кой да отсъди. Доброто, което върши от няколко десетилетия обаче, не може да се сравни с нищо. Милостивите пускат някое левче в чашката му, други не го забелязват. Той обаче стои в преддверието на храма или отвън. И събира милостиня. За нашата собствена вяра. Понеже ние нямаме сили, вяра или желание.
Дядо Добри е роден в с. Байлово през 1914 г., в разгара на Първата световна война.
Войната отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи. Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града". За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940-а - времето, по което „дойдоха германците". Пак по това време при една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Отначало всичко било наред, но с времето се отчуждил с жена си и предпочитал манастирите. Той има четири деца, две от които е надживял. Като пораснали те се пръснали по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото "не той е важен", а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.
Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата. Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово.
Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий" в Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През м.май 2009 г. в дарителската сметка на Храм-паметник „Св. Александър Невски" са преведени 35 700 лв., срещу които стои името Добре (Добри) Добрев от село Байлово.
И днес можете да видите пред храма беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа... дарен с безвремието на светостта.
Международна продукция от три държави - България, САЩ и Германия, подготвя 100-минутен документален филм за живота и делото на живия светец от Байлово. Филмът от българска страна се продуцира от пазарджишкия музикант и продуцент Неди Джон Крос.
