Георги Низамов е режисьор по образование, актьор-комик по професия и певец по душа. Женен е, има две дъщери. Завършил е НАТФИЗ при професор Виктор Марков.
В последния епизод на "Маскираният певец" стана ясно, че именно той се криеше в продължение на няколко седмици зад образа на Мозъка. Панелистите не успяха да го надушат навреме, но последната улика - слънчевите очила, ги накара да "прогледнат" и се сетиха. Пред наш репортер забавният Низамов разказа за задкулисието на формата, за останалите участници, както и любопитни истории от личния му живот.
- Страхотно представяне направихте в "Маскираният певец" и успяхте да заблудите панелистите, но на последния лайф ви разконспирираха. Дали уликата със слънчевите очила не им помогна?
- Да, тогава навързаха няколко факти и първа се сети Алекс Раева. Още преди това бяха обърнали внимание на това, че всеки път блендата ми е различна и зад маската се крие човек е имитаторски способности. С очилата вече им се проясни картинката. Те от много години стоят на главата ми като диадема. Не беше мой избор да представя точно тази улика. Редакторите преценяват каква да е уликата. Аз бих занесъл една пайетена рокля, с която играя на Слънчака част от образите. Абсурд да ме бяха разконспирирали тогава.
- Как реагирахте, когато панелистите даваха други имена?
- Беше ми интересно, защото бяха убедени, че зад костюма на Мозъка се крие Цецо от "Семейни войни" или Дани Милев. Те са значително по-ниски от мен, но явно на място не можаха да го преценят.
Стефан Илчев: "Маскираният певец" ми помогна да разбера какво още трябва да се случва на сцената
- А как се криехте от семейството и приятелите? По какъв начин ги заблуждавахте тях?
- С жена ми нямах никакъв проблем, защото тя е свикнала да пътувам. Така че винаги бях някъде на участие. Последният път промених версията и я излъгах, че съм на купон с приятели. Във "Фейсбук" доста хора ми писаха и ме питаха дали съм аз, но се правех на ударен. Но не успях да скрия част от специфичните си движения за хората, които наистина ме познават. Имаше и хора от екипа на шоуто, които след като свалих маската дойдоха и ми казаха, че през цялото време са били убедени, че съм аз. Няма как да се скрие, защото с този екип съм работил дълго време и знаят моите движения, жестове и глас. Иначе панелистите до момента с очилата изобщо не предполагаха. А пък може да са проверили и във форумите, където доста хора се бяха сетили, че съм аз.
- Може ли да направите съпоставка между "Като две капки вода" и "Маскираният певец"? Кое ви носи по-голямо удоволствие?
- Винаги когато си на сцена удоволствието е по-голямо. Но пък в "Маскираният певец" има една специфика, че не си ти, криеш се зад маска и никой не знае, че си ти. Нищо не правех от себе си. Но екипът на "Капките" и "Маскираният певец" е най-добрият в България, усеща се желанието и правенето на стойностна продукция. Двата формата са много различни един от друг. Не бих могъл да кажа кое ми носи по-голямо удоволствие. Да, сега бях на сцената, но пък все едно не съм аз.
- В "Капките" сте били и участник преди няколко години...
- Тогава беше най-готино, защото се видях в различни образи, и то с партньор. Доволен съм, получиха ни се интересни неща със Светьо, тъй като бяхме експеримент за самото шоуто.
- Има ли криза при вас покрай пандемията с К-19? Много актьори се жалват, че едвам свързват двата края...
- Аз съм последният човек, който ще тръгне да се оплаква. Театрите са затворени, а аз имам три авторски представления, които не ги играя. В театъра не съм стъпвал от юли месец. Лятото успях да намеря някакви участия. Англичаните не дойдоха и трябваше да адаптирам шоуто си, което е изцяло на английски. Трябва да ви кажа, че доста добре се прие и от българите. Досега на Слънчев бряг съм правил между 6 и 10 представления седмично, а тази година между 2 и 4. Отделен е въпросът, че тази година изобщо не работих на Слънчака, като ги нямаше туристите. Забавлявах българи в Свети влас и Царево. И в този ред на мисли, не съм от хората, които ще тръгнат да се жалват, а аз съм хората, които търсят решение.
- Страхувате ли се от китайския вирус и имате ли познати, които вече са се сблъскали отблизо с него?
- Тези дни трябваше да гостувам в предаването на Гала, но ми се обадиха и ми отмениха изявата, тъй като тя била диагностицирана. Един приятел в Англия го изкара доста тежко. Аз не се страхувам от самия вирус, казвам го съвсем сериозно. Страхувам се от мерките, ограниченията и последствията от този вирус. Тук говорим за един двоен стандарт! В театрите е страшно заразно, а в метрото не?! Малко нещата не са добре измислени. България има крехка икономика и не може да си позволи такова затваряне. Има толкова много хора, които изкарват прехраната си в ресторантьорството и хотелиерството, които остават на улицата. Това са преди всичко млади хора, които живеят ден за ден. Хората, които ни управляват, трябва да се замислят как да не стане мяу, защото натам отиват нещата.
- От кога се занимавате с актьорство?
- Още от детската градина, но първата ми професионална изява беше в 4 клас. Първата ми професионална роля, на професионална сцена, с хонорар, играех сина на Хан Крум в Ямболския драматичен театър, който в момента се казва "Невена Коканова". Първите стъпки там ги направих. До 15-годишна възраст имах около 500 представления в 9 роли. В шоубизнеса съм от дете. (смее се)
- Кой пръв забеляза таланта ви и ви окуражи да тръгнете в тази посока?
- Гледам стари снимки от детската градина, където съм влизал в различни роли. Явно учителките са забелязали таланта ми. Вкъщи като идваха гости и родителите ми ме поставяха на една табуретка, за да кажа някоя смешка. До голяма степен баща ми беше човекът, който застана зад мен. До момента, в който не започнах по-сериозно да се занимавам и да уча актьорско майсторство, майка ми не беше много доволна. Баща ми ме заведе в театъра, той се беше сприятелил с режисьора, трябваше им момче за детска роля и ме взеха. Играл съм с Георги Парцалев на една сцена.
