Витамин B1 се нарича тиамин (заради съдържанието на сяра) и аневрин (защото предпазва нервите от възпаление). Съдържа се най-много в дрождите (хлебна и бирена мая), черния дроб, пшеничните трици, кълнове на пшеница, ечемик, овес, ориз, в овесените ядки, жълтъка, соята, граха, лещата, зеления боб. Дневната нужда е 1,5 - 2 мг, до 3-4 мг при усилена физическа и умствена работа. При лечение на авитаминоза се приемат 10-20 мг от витамина, които се съдържат в 300 г бирена мая или в 100-200 г суха бирена мая. При недостиг се появява мускулна слабост, полиневрит, болестта бери-бери.
Витамин B2 е известен като рибофлавин, лактофлавин. Той се синтезира само в растенията, а животните и хората го приемат наготово с храната. Витамин B2 е много важен за тъканното дишане и ускорява растежа.
Големи количества рибофлавин се съдържат в черния дроб, мозъка и бъбреците на животните, жълтъка, бирената и хлебната мая, пшеничните зародиши, соята, спанака, доматите, сините сливи, хайвера. Дневната нужда е 2-3 мг. При недостиг на този витамин се възпаляват устните, езика, роговицата на окото, забавя се растежа.
Витамин B3, Витамин P P, познат още като ниацин и никотинова киселина, се съдържа в черния дроб, сушената бирена и хлебна мая, повечето гъби, оризовите и пшеничните трици, сиренето, месото, морковите и доматите. При продължителен недостиг или липса на този витамин се развива болестта палагра - загрубяване на кожата на ръце, лице, уши, нос, диария, увреждане на нервната система и душевни разсройства. Трябва да се внимава с консумацията на много царевица, тъй като тя съдържа антивитамин PP.
Витамин B5 (пантотенова кисилина) е съставна част на клетъчните ензими. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, месото, яйцата, млякото, бобовите храни.
Витамин B6 (пиридоксин) влиза в състава на много ензимни системи, участващи в обмяната на аминокиселините и ненаситените мастни киселини. Синтезира се от чревната бактериална флора и играе голяма роля при синтеза на белтъците в организма и обмяната на мазнините. Най-много се съдържа в черния дроб, жълтъка, житните зародиши, бананите, бирената и хлебната мая. Дневната нужда е 2-3 мг. При недостиг на витамин B6 се увреждат кожата, лигавиците, нервната система, появява се анемия.
Витамин B7 (биотин) участва като коензим в метаболизма на белтъците, мазнините и въглехидратите. Хранителни източници на биотин са месото, овесената каша, яйченият жълтък, соята, бананите, фъстъците и бирената мая. Чревните бактерии също произвеждат значителни количества биотин.
Повишеният внос на биотин се отделя с урината, а оптималният прием на биотин е все още неизвестен. Смята се, че количествата биотин в храната, заедно с произведените в червата, задоволяват напълно нормалните нужди на организма. Биотинът в доза от 2.5 мг дневно може да подобри състоянието на ноктите ни.
Фолиевата киселина (витамин B9) се синтезира в организма от чревната бактериална флора и има мощно антианемично действие. Най-богати на фолиева киселина са бирената и хлебната мая, черния дроб, спанака, бобовите варива, листните зеленчуци, аспержи, карфиол, брюкселско зеле.
Витамин B12 (цианкобаламин) се синтезира от някои чревни бактерии. Стимулира и регулира кръвообразуването, участва в обмяната на нуклеиновите киселини и в изграждането на миелина на нервните клетки.
Витамин B12 се съдържа в черния дроб, бъбреците, месото, млякото и някои зеленчуци.
