В стомашно-чревния тракт на човека съжителстват над 400 вида най-разнообразни микроорганизми.
Чревната флора на всеки човек е строго индивидуална и представлява комплексна екосистема, която има огромно влияние върху здравословното състояние на организма. Много важно е в тази екосистема да има равновесие между полезните и вредните микроби .
Чревната екосистема има няколко вида функции – метаболитни, трофични и защитни. Метаболитната активност на чревната флора се сравнява с тази на черния дроб. Благодарение на нея се осъществява - и това е може би най-важното - ферментация на останалите несмлени въглехидрати до късоверижни мастни киселини, синтез на витамин К, резорбция на калций, магнезий и йод. Полезните бактерии контролират разрастването и диференцирането на епителните клетки, за да могат тези епителни клетки да си изпълняват функцията. Протективните свойства на полезните бактерии се използват най-много при лечението – като бариера срещу патогенни агенти.
Деликатният баланс между добрите и лошите бактерии може да се наруши от различни външни и физиологични фактори. Изследванията през последните 20 години показват, че живите микроорганизми , които са компоненти на нормалната чревна флора, могат да се прилагат за лечение и профилактика на определени заболявания. И точно тези микроорганизми се наричат пробиотици.
Много фирми предлагат в момента пробиотични формули. Но трябва за пациентите и за лекарите да е ясно, че на всеки проспект е нужно да е обозначено какви точно бактерии предлага съответният продукт, защото при различни състояния се прилага различен състав на продуктите. Най-често това са чревни инфекции и диария, след лечение с антибиотици, понякога и по време на терапията - за поддържане на нормалната чревна флора и за предотвратяване на т.нар. дисбактериоза . Този термин обозначава дисбаланса между полезни и вредни бактерии.
Пробиотиците са добро средство при склонност към бактериални, вирусни и гъбични инфекции, бактериално носителство, което не може да се изчисти след антибиотично лечение. Също при синдром на раздразненото дебело черво , както и за възстановяване на вагиналната екофлора. За нас, алерголозите, е много важно приложението на пробиотиците при атопични заболявания и хранителни алергии. Установено е от многобройни проучвания, че при алергични болести има нарушено съотношение между бифидобактериите и патогенните клостридии, които нормално обитават храносмилателния тракт.
За атопичните заболявания е много важен лактобацилус рамнозус и трябва да използваме продукт, който съдържа този лактобацил. Освен че трябва да са милиарди живи тела, пробиотичните бактерии трябва да се запазят - докато са в опаковка в аптеката, в дома, те трябва да се съхраняват при специални условия в хладилници. Защото тези бактерии трябва да отидат в стомашно-чревния тракт, да са жизнени, да започнат да се размножават и да изпълняват своите протективни, метаболитни и лечебни функции.
Мога да дам пример с „Лакто 4“, в който висококонцентрираните лактобацили се покриват със специален комплекс. Той ги предпазва от действието на солната киселина в стомаха, за да могат да преминат от него в тънките черва. Този продукт колонизира тънките черва. Той се синтезира при специални и бързи процеси, които гарантират запазването на целостта на добрите бактерии. Моето мнение като специалист е, че пробиотиците трябва да се прилагат отделно като продукт и да не бъдат включвани в хранителните млечни формули, особено за кърмачета до 6 месеца.
Пробиотиците трябва да се употребяват където и колкото е необходимо, като преценката е индивидуална . Как да се прилагат по време на антибиотично лечение ? За мен по-правилно е да се приемат след него, защото по принцип антибиотиците могат да предизвикат намаляване на активността на живите бактерии. Ако в някои ситуации те се използват едновременно с антибиотичното лечение, трябва да се повиши дозата.
