Влайчо Жечев е български пророк , чиито предсказания са останали във времето. Той се прочува с това до каква изумителна точност назовава нещата.
Всичко около този човек е обвито в странност и мрак, дори и днес във време, което наричаме демокрация. Макар, че е помагал на много хора и е бил познат на още повече, никъде не бива съобщавано за неговите способности – той остава загадка, чиито умения не са добили медийна популярност. Дори след смъртта си остава една затворена книга и вече в наши дни доста малко са онези, които са чували за него.
Роден е в село Коньово, близо до Нова Загора. Още от дете Влайчо се оказва различен от връстниците си – твърди се, че от ранни години е имал видения, които са се сбъдвали. Такова е видението му за война, което е трябвало да се случи година по-късно. Като на дете, никой не проявява особен интерес към неговите думи, но година по-късно се оказват истина.
Когато пораства и е мобилизиран, Дядо Влайчо отказва да носи оръжие и да стреля по хората. Поради тази причина той е бил зачислен към кухнята и разпределянето на храната. Дават му и едно магаре, за да му помага. Но както се очаква странността на Влайчо не остава скрита дори в тези тежки моменти. Вместо да натовари магарето, той сам носи храната, а магарето върви след него без никаква тежест.
След края на войната славата на Дядо Влайчо става толкова голяма, че дори е повикан при Цар Борис III, за да му каже какво ще бъде детето, което очаква. Влайчо познава, че ще бъде син, както и че няма да има царство, в което да бъде цар. Разбира се, става дума за Симеон II.
Имал е срещи с Петър Дънов , с Ванга, където е предсказал по молба на Дънов какво ще се случи с Ванга . Тя е била омъжена наскоро, казва й, че ще остане вдовица. От своя страна Пророчицата му предсказва, че съвсем скоро ще го приберат и двамата се оказват прави. Ванга знае също, че ще излезе жив от този ад, но това му го спестява. Още по-странно е обаче, че и самият Влайчо е знаел, че ще излезе жив от затворите, в които са го измъчвали.
Когато през 1947 г. дядо Влайчо предсказва, че Георги Димитров ще бъде убит, властта го затваря в затвор и в течение на години го местят от един ад в друг. Независимо, че две години след неговото предсказание Димитров умира, Дядо Влайчо остава в затвора още дълго време, а там е измъчван жестоко от своите надзиратели. Смирената душа на феномена продължава да е благородна и да се моли за душите на онези, които го мъчат.
Конкурсът за феномени през 80-те години, който споменахме, че Влайчо печели, предизвиква интереса на Людмила Живкова. След среща с него, обаче, тя се отдръпва, защото Дядо Влайчо не предсказва хубави неща за нея и Тодор Живков, той назовава дори предателството, което очаква Живков.
Още по-невероятното е, че познава смяната на тоталитарния режим, както и какво ще дойде след това – свободата, екологичните проблеми, модата, която се нарича унисекс и др.
Много малко се знае за изключителния живот на Дядо Влайчо – писал е есета, разкази. Живял е като аскет, без да се поблазни от нито едно земно изкушение, той умира на 87 годишна възраст. Това, което най-силно остава запечатано в спомените на хората, които са проучили и малкото информация, която има за него са думите му, че трудностите се поднасят на извисените души.
