Павел Серафимов
За най-древното население на нашите земи са писали както гръцки, така и римски автори. Благодарение на старите автори ние знаем да определени обичаи на нашите деди, за техният свободолюбив характер и превъзходни воински качества.
Едва в краят на XIX век се започват опитите за съставяне на тракийски речник. Един от първите учени, които успяват да направят това е Вилхелм Томашек. След него редица езиковеди хвърлят много усилия да съберат и анализират тракийското езиково богатство. Значителни по обем речници са създадени от Иван Дуриданов, Владимир Георгиев и Ото Хаас.
Не може да се отрече, че тези учени са компетентни, но все пак те са направили пропуски по една, или друга причина. За Томашек може да се каже, че е основател на тракологията. Той обаче упорито отказва да приеме, че траките са оцелели и въпреки вековната римска окупация са запазили езика си. Бешевлиев не е съгласен с това виждане. Позовавайки се на слабо известни данни този наш изследовател смята, че поне до VI век траките пазят своят език и култура, като само малка част от населението е романизирана.
Принос в търсенето на истината дава и Вл. Георгиев. Той отбелязва, че екането и якането в българските говори – типичен белег за нашия език, се среща и при траките. С траките Георгиев свързва и стблг. умалителна наставка -енте, сравнявайки я с тракийската –инт. Отново с траките е свързана редукцията на неударената съгласна (зелен-зилен, петел-пител), а и други особености на българската реч.
Това по принцип е израз на голяма смелост от страна на нашия учен. Нито той обаче, нито другите му колеги са имали възможност да кажат цялата истина. По времето на тоталитаризма цензурата бе жестока и тези, които не се съобразяваха с изискванията й можеха да завършат в лагерът Белене. След 1944 г. бе наложена тенденцията да се избягват материали пробуждащи националната гордост, наречена тогава шовинизъм. Тези мерки доведоха до неимоверното изкривяване на нашата история, а и национално самосъзнание.
Ето защо при съставянето на тракийските речници значително количество важни думи бяха пропуснати. Ако всичко открито от учените ни бе представено на широката публика в систематизиран вид, никой здраво мислещ българин не би се съмнявал, че е потомък на народа на Орфей и никой не би вярвал, че дедите ни са се домъкнали от Азия.
В тази работа ще бъдат представени част от тракийските думи, които езиковедите не са посмели да представят в своите речници. Анализирайки тракийските имена Κοζας, Κοζειλας, Κοζων К.Влахов споменава виждането на Вл.Георгиев, че тези древни антропоними са свързани с думите коза, козел…т.е. тракийските думи за коза и козелса идентични на българските.
Друго интересно тракийско име е Ава, то е сродно на илирийското Овия. И двете имат значение овца. Ава и Овияизглеждат странни за име на човек, но в древността хората са имали различни виждания. Нашите деди не са единствените, които кръщават децата си с имена на животни. Като пример могат да се дадат ирландските антропоними Bran-врана, Cúchulainn-кучето на Кулан –L.Todd, Celtic Names – p.88, 103. От същия тип са латинските Lucius = lucius-щука, Ursus = ursus-мечка, Titus = titus-гълъб. Гърците също не правят изключение, при тях срещаме Ἅρκτος-мечка, Κόραξ-гарван, Κριός-овен-Вл.Георгиев, с.239.
Да продържим с разкриването на укритите тракийски думи. Разглеждайки тракийските глоси И.Дуриданов споменава думата волинт-див бик, добавя, че наставката –инт отговаря на стблг. наставка –енте, но за успоредица на волинт дава немската Bulle-бик, все едно стблг. воленте-вол не съществува. Волът не се е появил на света като питомно животно дошло от собствена воля да оре нивите. В дълбока древност волът е бил див бик, който бива опитомен от дедите ни. В глосата волинт ние намираме не само основната дума вол, но и наставката –инт, която според езиковедите ни е идентична на стблг.-енте.
За друг вид бик срещащ се в земите на Тракия споменава Аристофан. Той нарича с названието вонасос едно едро рогато животно, което се защитава от нападателите си не толкова с рога, колкото с вонящите си изпражнения. Мисля, че не е толкова трудно да се разбере, че вонас(ос) е само гръцкото предаване на вонящ, пръскащ воня.
Името на одриския цар Орол показва ясна връзка с българската дума орел, но тази дума липсва в тракийските речници. Там не е обърнато внимание и на споменатата от Прокопий тракийска крепост Κυρου* -Aedificus IV.iv. Нейното название може да се обясни със стблг. коуръ-петел.
Пишейки за тракийската област Καβετζος Вл.Георгиев твърди, че името е сравнително ново, дадено от “славянски пришълци”, но не прави съпоставка със споменатото в “Илиада” селище Καβεσσος. Тълкуване и на двата топонима може да се даде с българската дума кобец – вид ястреб**.
Гагула е тракийско име на птица. Без много обяснения учените обявават произхода на думата за съмнителен и не показват връзката с българското име на птица гага – вид патица. Известни са също варианти на гага, това сагагарашка и гаганоска – БЕР, София, 2007, с. 221.
Друга интересна дума за животно предлага О.Хаас тълкувайки името на фригийската река Елейнос като идващо отелен…Хаас обаче е на мнение, че названието не е дадено от фригите, а от друг по-стар народ. Защо обаче този по-стар от фригите народ има дума за елен идентична с българската Хаас не казва.
Ганос е тракийска глоса, чието значение е диво куче. Ганос лесно може да се обясни с гонче – порода българско куче, чието име идва от стблг. гонити-гоня, преследвам. Малко хора знаят за древните градове Коне, Кониум, а благодарение на тях разбираме, че тракийската дума за кон е идентична на българската.
Слава Богу, езиковедите са дали в тракийските речници известен брой думи за животни. Това са зум-змия, зомбр-зубър. Георгиев смята, че думите ни за катерица и заек също са от тракийски произход. Тракийските имена Зайкус, Зайка се регистрирани неколкократно в епиграфските паметници. Дуриданов тълкува тракийския топоним Zervaeкато жерав(и) и сравнява с лит. gerve-жерав…
Преди да преминем към останалите укрити тракийски думи, нека уточним колко български названия на животни и птици са с тракийски корени. Това са вол, елен, кон, гонче, катерица, заек, зубър, овца, коза, змия, гага, петел(коуръ-стблг.), кобец (вид ястреб), жерав…
Количеството е значително, но най-важното е това, че имената на всички тези животни и птици имат българска етимология. Думите вол, кон, коза, овца, елен и др. спадат към основния речников запас, а той е изключително консервативен, т.е. може да се запази хилядолетия. Това, че ползваме древни тракийски думи показва, че ние не сме нашественици от Монголия, или Иран, а местно население, чиито предци са създали най-старата цивилизация на Европа и първи в света са започнали да обработват златото.
Да продължим обаче с другите укрити тракийски думи, те са от областта на топонимията. О.Хаас сравнява фригийската дума гордо със стчсл. городъ- град.
Хаас посочва и вариацията зордо-град, а тази подробност е важна за нас българите. Както град е свързана сгреда, така и зордо е свързана с жърд-греда. Най-древните ограждения, градове са се правели с греди, жърдове.
За жалост изведнъж учените решиха, че фригите не са траки, а съвсем различен народ. Така не се наложи фригийските думи да бъдат включени в тракийските речници, а фригийския език има какво да предложи. В него срещаме думата белте-блато, тя отговаря на регистраната в нашите земи балта-блато (Ди-балтум – Дебелт). Във Фригия срещаме и топонимите Езареис, Азареис, те показват, че езаро, азаро са древните ни думи за…езеро, яз.
Бара-рекичка е позабравена наша дума, а тя се среща в езика на траките в топонимите Зуро-бара, Тамон-бари, На-бари (Напарис). Вл. Георгиев даже изказва предположение, че широко разпространния тракийски топоним параотговаря на българската дума бара (пара е най-вероятно гръцкото предаване на бара).
В пеонския топоним Гарескос и в трако-троянския ороним Гар гара срещаме тракийската дума за гора, планина. Тя се среща и в названието на македонския хидроним Вегоритес (въ горице – в гората, планината).
Прокопий Цезарийски пише за една мизийска крепост на брега на Дунава. Нейното име е Вода, а от това следва, че тракийската дума е идентична на българската. Вл. Георгиев обаче смята, че топонимът не е тракийски и не го включва в речника си***. Такъв е и случаят с Мила река –мьла река-малка, плитка река, Вир-вир. ХидронимитеPanax, Panysis, Panisas биват свързани от Дуриданов със стисл. fen– тресавище, гал. anam– блато, гот. fani–тиня…, но българската дума пяна не е посочена изобщо, което е странно защото търсейски значението на името на река Пеней в Тесалия, Вл. Георгиев дава за сравнение думата пена-пяна.
При анализа на тракийските глоси за póltyn проф. Дуриданов предлага превод дъсчена ограда и прави сравнение с англосакс. speld-цепеница, а също и нем. spalten-цепя. Този избор е също доста странен имайки предвид съществуването на стблг. плотъ- дъсчена ограда. Тракийската póltyn всъщност е poltym ( Poltymbria), като полтиме склонената форма на плотъ-дъсчена ограда.
Разбира се други важни тракийски думи са включени в речниците. Това са виса-селище, имаща за успоредица стблг. вьсъ-селище, село, бурд-брод, дама-дом, друвета-дървета. При разглеждането на трокийския топоним Дин друме Вл.Георгиев тълкува частицата друме като храсталак, шубрак и представя за успоредица българската дръм-горичка (във Вълчедръм).
Когато съберем тракийските думи от областта на топонимията се получава нещо интересно. Оказва се, че те са идентични, или почти идентични на българските:
балта-блато
бара-бара
бурд-брод
вода-вода
виса-вьсъ-село, селище
гара-гора, планина
гордо-град
дама-дом
друвета-дървета
друме-дръм-горичка
езар-езеро
пана-пяна
полт-плотъ-ограда
река-река
Ако преди години учените бяха направили това систематизиране на важните тракийски думи от областта на топонимията, никой не би вярвал, че тракийския език е мъртъв. Та ние си го говорим и до днес, но в по-развита форма! Въпреки, че някои тракийски глоси са документирани преди около 2000 години, връзката им с българския език е все още ясна и силна.
Има и други укрити тракийски думи, които ние българите ползваме до днес. Тези, които са проучили тракийските лични имена знаят за съществуването на антропоними като Татес, Татас. В тях се крият българските тате, тато, татко.
Атис е древно тракийско божесгво, чието име прижава вариант Атес. То от своя страна отговаря на стблг. отьцъ-баща, имаща по-древна форма атькъ-баща (Ст.Младенов).
В тракийските топоними Баба, Бабуле намираме думата баба-възрастна жена, гледачка. Трябва да отбележим и това, че съществуват тракийски лични имена Дедас, Дадас. Те се превеждат като дедо, дядо, а по вариацията е/аразбираме, че при траките е съществувала същата диалектна особеност както и при нас българите – екането и якането.
Началният елемент на тракийското лично име Диту-паибис ни дава древната дума дете, дите в диал.форма. Диту-паибис е сродно на почитаната в земите на Стара Велика България богия Дита-гоя – хранеща, гояща децата.Eзиковедът Аркрайт споменава фригийските имена Бата, Батак. Те притежават значение бате, батко, т.е. някой, който е по-възрастен.
В мизийските надписи от Мала Азия намираме думата братер-брат. Тя съотвества на стчсл.-стблг. братръ-брат.Ценна информация получаваме и от един от епитетите на великата богиня-майка, това е Ма. Теонимът бива тълкуван от Вл.Георгиев като майка, спомената е санскр. mа-майка, но е пропуснато да се спомене, че в българските диалекти думата ма също се употребява за майка. На друго място обаче Георгиев дава възможен вариант на фригийската дума за зълва, а именно гелавос. Същият учен дава и думата матар, матер(ан) – майка, тя отговаря на стчсл.-стблг. матерь-майка, майчин, представена е и уекро-свекър.
Нека видим какво се получава, ако систематизираме тракийските думи за роднини и членове на семейството:
атес-атькъ-отец- баща
татес- тате
ма-ма-майка
матер-матерь-майка
баба-баба
дед-дедо, дядо
братер-братръ-брат
бата-бате
батак-батко
дите-дете
гелаво-зълва
уекро-свекър
Виждайки тези данни е трудно да повярваме, че траките са някакъв мъртъв народ, а ние сме потомци на новодошли блатни жители съюзили се с азиатци…От първата група укрити, или непопуляризирани думи стана ясно, че основните тракийски названия на животни и птици са идентични, или почти идентични на българските.
Втората група укрити думи показа, че основните тракийски термини от топонимията не са изчезвали изобщо, а са типични за българския език, т.е. в никакъв случай не може да се говори за някаква рязка промяна в земите ни след прословутата 681 година.
Третата група укрити и слабо известни думи е ярко доказателство за това, че роднинските имена при траките не принадлежат на някакъв странен, екзотичен език, който е напълно чужд на нашия. Въпреки архаичния си характер определени названия са останали даже непроменени. Поне за мен това е доказателство, че не албанци и румънци са наследници на траките, а ние българите.
Представете си обаче какви усилия са хвърлени да се създадат заблудите относно нашето минало. Представете си с какъв нечовешки фанатизъм са се ковали лъжа след лъжа.Някой е изпитвал панически страх да не би българите да си спомнят, че са първите благородници.
Някой се плаши от това да не би българите отново да поемат отново ролята си на хора на светлината и на защитници на свободата.
Ако има защитници на светлината и свободата е невъзможно да се наложи тирания. Има ли истински благородници, те ще се борят да разкъсат всички вериги- и видимите и невидимите.
Когато разкъсат своите, ще тръгнат да помагат и на други хора.
Това е пътят на българина, това е съдбата, от която не можем да избягаме.
Вместо да носим дрипавата дреха наметната ни от други, е по-добре да се си припомним кои сме били и кои трябва да бъдем.
