"Повечето момичета отгледани в католически дух постоянно изследват границите на това, което в никакъв случай не бива да правят. И аз самата не бях изключение, всъщност, кой е луд да чака брак, за да прави секс. И тогава се влюбих. А когато сте на 15 години, не ви е необходимо твърде много време.
Спомням си, че една сутрин разказах на моята приятелка, че ни се е спукал презерватива. А тя ми каза, че се случва на всички и със сигурност всичко ще бъде наред. Разбира се, че ще бъде, мислех си аз.
Няколко месеца без менструация не е толкова необичайно, мислех си аз. Тялото ми не е развито, ще бъдат необходими години хормоните ми да са в баланс. Нямаше никакви признаци, че съм бременна, докато една сутрин не погледнах в огледалото и видях, че дрехите ми бяха два номера по-големи. Тогава си помислих, че може би все пак съм бременна. Отидох с приятелката в лаборатория и си направих тест за бременност. Никога няма да забравя момента, когато видях малкия знак плюс. Главата ми се завъртя и в един момент целият ми живот мина пред очите ми. Такъв, какъвто би могъл да бъде.
Не планирах веднага да кажа на родителите си, защото не знаех как ще реагират, но също така знаех, че няма още дълго да мога да пазя тайната в себе си. И тогава една приятелка казала на друга, така че скоро научила и една майка, така че всички заедно дойдоха в моя двор с молба към мен да не абортирам.
Накрая събрах смелост и казах на родителите си, че съм бременна. Установи се, че да не абортирам е най-разумното решение, което съм взела. Не искаха да ме притискат и ми позволиха сама да реша. Моето момче разказа всичко на родителите си, а след това нашите родители се споразумяха да ни подкрепят, каквото и да решим. Въпреки това, и с всичката подкрепа беше ужасно. Мечтите за университет изчезнаха, а тийнейджърските неща ми липсваха. Бях посрамена, депресирана и нещастна. Новата учебна година започна без мен, а аз взимах частни уроци вкъщи, изолирана от живота. Може би ми беше трудно, когато ме посещаваха приятели, защото слушах за всичко това, което пропусках.
С момчето постоянно се карахме, дори не можахме да се договорим за името на детето. Когато родих, с мен беше майка ми, момчето и неговата майка. Родих здраво и красиво момиче. Въпреки това, с цялата подкрепа, която имах, ми беше трудно с бебето, много неща трябваше да се науча. Възхищавам се на майките, които смело се решават сами да отгледат дете. Живеехме с моите родители, които много ни помагаха с бебето. Завърших училище, после колеж и станах медицинска сестра. Минаха 20 години, а моето момче стана образцов, прекрасен баща, въпреки че вече не сме заедно. Виждам в него голям приятел, на когото винаги мога да се опра. Нашата дъщеря днес е прекрасно момиче и отлична студентка по инженерство. Хората обикновено си мислят, че като тийнейджърка родителите ми и обществото са ме принудили да родя ... Това, не е така. Това е мое решение. И е най-разумното решение, което съм взимала. Бих искала майчинството си да бях планирала по-добре, но когато и да дойде, това е ценно ".
