В момента живея сама. Децата вече са пораснали, имат свои семейства и живеят отделно.
С бащата на дъщерите ми отдавна не живеем като съпруг и съпруга. Не се разведохме само заради децата, искахме да изчакаме да пораснат и да се образоват.
Но съпругът ми си тръгна по-рано и си намери друга жена. Беше уморен от ежедневието ни. Той има много емоции в новата си връзка. Не се обиждам на бившия си съпруг. Бих направила същото, ако имах друг мъж. Но докато бях официално женен, нямах никакви връзки отстрани. И сега никой не се нуждае от мен.
Така че се разделихме мирно, общуваме периодично, като близки хора, нямаме какво да споделяме.
Остава ми само да чакам децата да ми дойдат на гости. Вярно, рядко ме посещават. Не им се сърдя, важното е, че всичко е наред с тях. Но сега съм съвсем сам и се чувствам много самотен.
И когато мъж започна да ме следи, не се правех на недостъпна. Да, в тази връзка никой на никого нищо не е обещавал, но през този период се чувствах жива. Започнах да се грижа за външния си вид и да нося ярки дрехи. Бях щастлива, че животът ми стана по-ярък и по-интересен.
Днес романтичните връзки следват различен модел от този в младостта ми. Тогава мъжът служеше за опора на своята любов. В моя случай останах сама и бременна.
Разбира се, трябваше да бъда по-внимателен, но нищо не можеше да се промени.
Връзката ни приключи още преди да разбера за интересното си положение. Реших да не казвам нищо на бащата на детето. Ако е решил да се раздели с мен, значи няма нужда от дете. Ще се справя сам с проблемите си.
Освен това за мен абортът е неприемлив.
Но в същото време се тревожа за здравето на детето, а и за моето собствено. Финансовият въпрос също не е последният проблем в този списък.
Едно нещо знам със сигурност е, че едно дете ще осмисли моя сив живот. Ще му дам цялата си любов, ще го науча на всичко, което знам, и няма да повторя минали грешки при отглеждането му. И също така, едно дете ще ме предпази от ненужни и празни връзки.
Освен това ме е страх детето ми да не се засрами пред възрастна майка. И в същото време се убеждавам, че една възрастна и опитна майка е много по-добра от младо момиче.
Но младата майка има повече сили. Ами ако нямам време да отгледам дете и умра?
Страх ме е и от подигравки и упреци от лекари. Ами ако ме принудят да направя аборт?
И дъщерите ми също не приеха новината ми с голяма радост. Искат да гледам внуците си, а не да имам деца. Опитват се да ме убедят да прекъсна бременността, като ме плашат с последствията от късно раждане. Може би са прави?
