Задължително трябва да знаете тези неща за ол инклузивът в България- какво ядете и пиете и за какво си давате парите

Преди 1989 година тя почти не се предлагаше - нито в хотелите по Черноморието, нито в тези, които се намират в зимните курорти. За първи път за нея се заговори в края на 90-те години в миналия век. Тогава курортите Дюни и Елените започнаха да я предлагат първоначално. Това пък предизвика фурор сред родните туристи, а в същото време стана и предпоставка за привличане на повече чужденци на организиран принцип.

В същото време в съседна Турция този тип услуга се предлагаше още през 80-те години. Действително и тогава у нас имаше нещо подобно, но все пак не в същите измерения. Наричаше се пълен пансион и основно се предлагаше по т.нар. почивни станции, повечето от които ведомствени и евтини.

В България ол инклузивът започна да набира скорост основно след 2005 година. Това съвпадна с чудовищното застрояване на крайбрежието и най-вече на курорта Слънчев бряг. Голяма част от хотелите започнаха да предлагат услугата на туристите, като тя вече беше включена и към пакетите на обслужващите туроператорски фирми.

Всъщност тя не се предлагаше от всички, но все пак по-големите хотели и комплекси я въведоха като задължителна. Както всичко друго обаче, така и този тип екстра у нас се изкриви и деформира. За да спестяват пари, голяма част от собствениците започнаха да залагат на храни и продукти от по-ниско качество. Това, разбира се, не важи за всички. Идеята обаче е да се пести. Защото примерно един чужденец в момента в тризвезден хотел почива у нас за 250-270 евро на седмица на режим ол инклузив. Това е малко над 500 лева с транспорта. Или чисто по 35 лева на ден. Говорим за по-евтините комплекси.

Има и такива, които предлагат значително по-скъпи пакети, но и с много по-високо ниво на услугата. Ние говорим за по-ниските категории, за които за типични хитрините на ол инклузива. В тази цена са включени нощувката, консумацията на храни и алкохол, обслужването и т.н. Видно е, че трудно би излязла сметката, ако се ползват истински качествени продукти за храна и напитки. И тук започват икономиите. Предлага се сравнително постно меню като от картофи, ориз, боб, тиквички, печени чушки и патладжани, почти всеки ден

Готвачи и работници в кухните пък споделят, че практиката е нищо да не се изхвърля. Така например, варените картофи от снощи днес на обяд се превръщат в картофено пюре. Останалият боб за гарнитура пък се превръща в боб чорба.

Хотелиерите залагат на добри готвачи, които да им правят евтино, но ефектно меню. В същото време собствениците на хотели изготвят ол инклузив менютата с такива продукти, че да демонстрират изобилие, а в същото време това да не им струва скъпо.

Разкрити са и тайните на пестенето - от остатъците на пържоли става Катино мезе, от шишчетата – кавърма; нахапаните кюфтета и кебапчета минават през машинката за кърначета, от недоядената гарнитура по чиниите става крем супа от зеленчуци, а от остатъците от хляб се правят перфектни галети за панировки.

Голяма част от соковете се правят с обикновени прахчета, които се разтварят в огромни бидони и се предлагат като натурални. Това изглежда и звучи шокиращо, но е самата истина.

Продуктите биват закупувани на едро от големи вериги, които предлагат специализирани стоки именно в този сегмент. Така в един от тези магазини, който се намира вдясно от пътя Бургас-София, има шунка по 5 лева, салами 4-5 лева, кашкавал по 4 лева, които се предлагат именно с тази цел.

Месото пък се закупува на едро от местни производители, които го предлагат изгодно. Другият вариант е да се пазарува от вносителите на замразено месо от Аржентина, Нова Зеландия и Германия. Там става въпрос за стока, която е с възраст от поне 10 години, и която се предлага свръхизгодно. Така например старо свинско месо по този начин може да се купи и за 1 евро на килограм, телешкото и говеждото по 2,50 евро. За пилешкото винаги могат да се намерят евтини доставчици от всяка една страна, отново замразено и с неясни години.

Легенди се носят за алкохола, който се предлага. От всички напитки само бирата явно е на сравнително прилично ниво. Водката, ракията, както и останалите питиетоа са видимо и на усет под изискванията. Говори се, че те биват доставяни наливно под формата на специални пластмасови съдове, които се складират в отделни помещения. След това с този алкохол се зареждат бутилките и се предлагат на клиентите.

Според хора от бранша, по този начин се спестяват много разходи за акцизи, данъци, а и от реалната продажна цена на питиетата. Защото един литър водка се предлага за 2 лева на едро от страна на търговците на нелегалната продукция. Иначе в складовете, дори и в най-добрия случай, със сериозни отстъпки, сумата не може да падне под 8 лева. И това е наистина сериозна отстъпка. Качеството на алкохола обаче е под всякаква критика. Той обаче се приема от евтините западни и скандинавски туристи, които явно са дошли да пият до умопомрачение.

Всъщност преди години в един от големите комплекси по Черноморието бяха намерени и конфискувани над 10 тона фалшив алкохол, което е показателно за начина на работа на част от собствениците. Това срива имиджа на България като добра туристическа дестинация. Все пак има и немалко предприемачи, които поддържат ниво.

В последните 1-2 години се заговори са по-висок контрол на този тип услуга. Бяха направени проверки, които действително констатираха отклонение в качеството и дори в срока на годност на продуктите. Наложиха се и дежурните глоби и санкции, но това едва ли е имало някакъв сериозен ефект сред собствениците. Начинът на работа на практика си остава същият.

Дори и при тези условия обаче ол инклузивът привлича много туристи. Още повече, че в конкурентната среда хотелиерите са готови да паднат до много атрактивни цени. Това е като магнит за туристите, особено от по-ниските социални слоеве в Европа. В интерес на истината, този тип услуга от близо десетилетие се предлага и в зимните ни курорти, но там качеството е съвсем друго. Може би защото и самите туристи са на друго ниво, плащат много по-високи цени, но и имат логично и по-завишени изисквания. Заради това и в зимните курорти не могат да се правят подобни компромиси, както по Черноморието.

Ол инклузивът си има своите критици и почитатели, но явно все пак всичко зависи от качеството, както и от отговорността на хотелиерите. Разбира се, и на контролните органи, които обаче спазват свои собствени правила в тази посока.