Преди всичко, е нужно да анализираме самото понятие „ревност“. В Тълковния речник откриваме следната формулировка: „Ревността представлява мъчително съмнение във нечия верност или любов. Да ревнуваш, да изпитваш чувство на ревност…“ С други думи казано, ревността е чувство на съмнение дали те обичат, или не.
Ревността може лесно да се появи на празно място и да бъде насочена към някого, или към нещо, каквото и да е и може да достигне абсурдни размери. И когато любимият се появи, вместо радост започва разбор: къде беше, защо, не ме обичаш…и т.н. и т.н. Вместо щастието да бъде редом, да изпитваме наслада от близостта , получаваме развалено настроение, обида, раздразнение и куп най-различни горчиви чувства.
Да ревнуваш , лошо ли е, или е добре? Субективно отношение. Разбира се, най-често ревността е разрушителна . Човек е сляп в ревността си, и като правило, пред нищо не се спира за да „завоюва“ отново обекта на своята любов. Със своята ревност може да побърка другия човек и често пъти краят е печален. Но да не отричаме, че ревността затопля чувствата и понякога, при правилно изпълнение, даже може да ги възроди. Не напразно, често чуваме фразата „ревнува – значи обича“. Значи, на зададения въпрос няма еднозначен отговор и не може да се каже, че ревността е вредна и че не нужна съвсем.
Как да се избавим от ревността? От тази ревност, която ни пречи да живеем, когато самите ние не сме в състояние да се справим с нахлулите в нас чувства, които са способни да разрушат и нашия живот и този на любимия?
Традиционния отговор е да се консултирате с психолог . Нищо лошо. Но ,според мен, доста зависи от самия човек, от неговите желания. Ако не искаме – никой не може да ни принуди!
Какво конкретно може да се предприеме в дадения случай и от къде именно да се започне…
