През 1977 година в Лос-Анджелис излиза тъничка книжка "Законите на Мърфи". Неин автор е Артур Блох. Парадирайки с комична сериозност формулировките на техническия и управленчески фолклор, той придава литературна завършеност на остротите и шегите и ги групира в раздели.
Книжката има шумен успех. Почти никой не остава равнодушен към очевидно веселите и точно изречени афоризми. Кратките фрази са пълни с наблюдателност и хумор, който понякога звучи тъжно и песимистично, но авторът не губи надежда, посвещавайки книгата си на онези, които смело крачат в живота, търсейки истината, ръководейки се от правилото: "Не вярвайте в чудеса, опирайте се на тях!".
В предисловето на своята книжка Артур Блох съобщава, че след излизането на първото издание, той получил писмо от Южна Калифорния, от някакъв Дж. Николс, който му съобщил как се родил изразът "Закон на Мърфи", станал в Америка добре позната поговорка. През 1949 година в базата на ВВС Едуардс в Калифорния изследвали причините за авариите на самолетите. В базата служил и капитан Ед Мърфи. Оценявайки работата на техниците в една от лабораториите, той мрачно се изказал, че ако може нещо да се направи неправилно, техниците в базата ще направят точно това... По това време авторът на писмото бил ръководител на проекта на компанията "Нортроп". Тези неразбории той нарекъл "Закон на Мърфи". На една от пресконференциите, провеждани от полковник от ВВС, той заявил, че цялостното осигуряване на безопасността на полетите е резултат от преодоляването на "Законите на Мърфи". Така този израз попаднал в пресата. В следващите няколко месеца този "закон" започнал да се използва широко в промишлената реклама и влязъл в живота. Днес в тълковният речник може да се прочете: "Закон на Мърфи (амер., неофиц.) - принцип, състоящ се в следното: ако някаква неприятност може да се случи, то тя се случва (произходът на тази притча е неизвестен)".
