Огромният български курорт Слънчев бряг, който остана без чартърни полети и европейски туристи, се пита какво ще е бъдещето на масовия туризъм - модел на развитие, съсипан от коронавирусната пандемия, пише Франс прес. В разгара на сезона поне половината от хотелите в най-големия български черноморски курорт останаха затворени, предава Монитор. Ограниченията за пътуване попречиха на летовниците от северните страни, особено британците, които искат да се възползват от слънчевите лъчи на ниска цена.
"Слънчев бряг е създаден за почивки на пълен пансион, организирани от туристическите агенции", коментира председателят на Съюза на собствениците на хотели в курорта Пламен Копчев, цитиран от АФП. За да бъдат изцяло заети хотелите, които се извисяват над 5,5-километровия залив с фин пясък, са необходими поне 100 полета на ден, твърди петдесетгодишният специалист.
Миналия месец са кацнали едва 400 самолета.
Стотиците подредени шезлонги и тръстикови чадъри не се използват. Оборотът ни спрямо миналата година спадна с 90 процента, оплаква се Неделин Янков, управител на бар на плажа в този курорт, наричан славянската Ибиса, където младите хора обикновено идват да се забавляват на невероятни цени. Европейските туристи изоставиха Слънчев бряг, а българите са малко, констатира с горчивина той.
Никой не би могъл да си представи толкова трагичен срив, който няма прецедент, допълва той. България е най-бедната страна в ЕС. Туристическият сектор осигурява 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната като за миналата година България е посетена от 9,3 милиона туристи, припомня АФП. За да бъде спасен летният сезон, българското правителство субсидира туроператорите, предлагащи чартърни полети, и отвори врати за туристи от съседни страни, които не са членки на Европейския съюз, а също и за израелци и кувейтци, които представят отрицателен тест за COVID-19.
Тези усилия обаче не доведоха до желания резултат, пише в материла си агенцията. Българите бяха приканени да прекарат летните си отпуски на родното Черноморие. Те обаче предпочетоха да отидат в съседна Гърция, въпреки задръстванията на единствения отворен граничен пункт за тях от Атина и наложените санитарни ограничения, допълва АФП.
Според 38-годишната екоактивистка Кремена Ватева, цитирана от агенцията, много сгради по българското Черноморие са построени набързо, без да се мисли в дългосрочен план.
Цялото ни крайбрежие е осеяно с вили и сгради, които често са изоставени, обяснява тя. Кремена организира поредица от демонстрации за спиране на строителните дейности на малък плаж, граничещ с все още дивото блато Алепу, разположено на юг от Бургас.
