От 23 февруари започва Великият пост , който е най-строг и най-дълъг. Започва седем седмици преди Великден , който тази година е на 12 април.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение 25 март, (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница). След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите, както сочи Православната църква. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно. В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.
В събота и неделя – храна с растителна мазнина. Отказването от някои видове храна не е главната цел на постенето. Основното му предназначение е да извиси духовно човека.
Примерно меню по време на пости :
Закуска:
Две пълнозърнести филийки хляб с лютеница, ябълка. Или овесени ядки с чай. Може и със сок от плодове плюс ядки.
Втора закуска и следобедна:
Чай, плодове, диетична бисквита.
Обяд:
5 дни от седмицата хората на пост могат да хапват обяд от варива (боб, леща, грах и т.н.) и купа салата. А други два дни от седмицата да заложат на картофено-зеленчуково меню. За десерт - плод по избор.
Вечеря:
Зеленчуково блюдо, разрешено е диетичното соево сирене. А за десерт - примерно 50 грама ядки. И много сокове.
По време на поста може да се пият най-различни течности. Като прясно изстискани фрешове, чайове (билкови, плодови, черни, но задължително с лимон - заради витамин С, и с мед, който съдържа 400 биологично активни вещества), сиропи от компоти, от сварен ошав, нектари и др.
