Моята баба живя 97 години. Почина в съня си. Не страда от тежки болести, нямаше високо кръвно налягане, носеше очила само за гледане на близо.
За нейната височина от 161 см - тежеше 57 килограма, без нито един ден от живота да е била подложена на диета. Според нея, гладуването е "глупост, с която момичетата тормозят тялото си и не умеят да се радват на малките радости на живота".
Смятам, че баба ми имаше спокойна и дълга старост, защото се придържаше към няколко прости правила.
1. Сутрин баба ми пиеше билков чай на гладно. Тя не знаеше какво е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята, в специално чекмедже в стария дървен шкаф, тя държеше торба с изсушени билки.
Жълт кантарион, мента, мащерка, невен, коприва, шипки ...
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлият чай е проста - той разширява кръвоносните съдове и увеличава изпотяването, а с него изчезва и излишъкът от топлина. Така организмът се охлажда. Именно затова в топлите страни всички пият горещ чай, за да се охладят.
2. Баба закусваше един час след сутрешния чай. Нейната закуска, за разлика от теорията, която гласи, че трябва да бъде най- обилното хранене през деня, беше малка по обем.
През пролетта и лятото тя хапваше един-два плодове, на които в момента им е сезон, или филия хляб с домашна извара / сирене и домат - набран непосредствено от градината.
3. Баба не е най- екзотичният готвач на света, така че на обяд подготвяше яхнии от "това, което има". Нейните ястия са прости, само с няколко продукта, но много вкусни.
4. Баба не познаваше днешните модерни подправки, но редовно използваше сол, магданоз, мащерка, мента, босилек, розмарин ...
Тя казваше, че човек трябва да използва само растения, които растат в родината му.
5. Баба не пържеше нищо, освен мекиците, които бяха ритуал за закуска в неделя. Не се готвеше мазна храна, но редовно използваше свинска мас, приготвено лично от нейните сръчни ръце.
6. Баба рядко пийваше нещо за вечеря, но все пак имаше малка специална чаша, в която слагаше не повече от 50 мл. домашна ракия, която искаше да пие бавно. Тя често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не но отказваше и на чаша червено вино.
7. Баба винаги ядеше това, което осигуряваше сезона. През пролетта и лятото бяха свежите салати и плодове. В късната есен и зимата - също.
Нейните зимни салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, кисело зеле или вкусна домашна саламура.
Не трябва да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумират пресни или печени във фурната. През зимата нямаше седмица, в която баба не печеше тиква, която според нея е перфектен десерт.
8. Винаги имаше на масата чесън и люта чушка.
9. Баба рядко пиеше мляко, но затова с удоволствие пиеше айран. От млечните продукти обожаваше домашната извара, сиренето и маслото. Кашкавалът беше лукс, който рядко е присъствал на нейната трапеза.
10. Баба не е вегетарианец, но строго спазваше всички пости. Рядко ядеше месо.
11. С други баби от махалата имаха ритуал. Всяка сряда следобед отиваха в сладкарницата, в която задължително си поръчваха по две тулумби и голяма боза.
В събота следобед, също се събираха в една от тях, отпивайки турско кафе в комбинация с домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.
12. Баба никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все пак си намираше нещо да прави, да бъде на чист въздух и преди всичко, да е в движение.
13. И нещо последно, но е важно. Умът на баба не беше зает с мисли за кариера, печелене на пари и материални богатства.
Тя живееше от сутрин до вечер, от днес за утре, от ден за ден, затова винаги беше в добро разположение на духа.
И след като прочетете всичко това, ще кажете: "Да, ама тя е живяла в друго време, храната е била друга, стресът е по-малък, а природата чиста". И сте прави, но това не ни пречи да се стремим да живеем просто и здравословно, така както правеше моята любимата баба.
