Всички ние знаем, че любовта е сляпа , но повечето от вас вероятно не знаят от къде произлиза тази фраза. Текстът ще Ви покаже и по много забавен начин ще ви докаже, че любовта е сляпа и защо това е така.
"Легендата разказва, че някога отдавна, в едно ъгълче на страната са се събрали заедно всички човешки чувства. Когато скуката започнала да се прозява, глупостта предложила:
- Хайде да си играем на криеница, а?
Интригата вдигнала вежди и попитала:
- Криеница? Каква игра е това?
Тогава глупостта обяснила, че един от тях, например тя, затваря очи и започва да брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, който я намери, започва да брои следващата игра и така нататък ...
Ентусиазмът започнал да танцува с Еуфорията, Радостта започнала да скача с което успяла да убеди и Съмнението. Само Апатията, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. Истината е решила да не се крие, защото в края на краищата винаги я разкриват. Гордостта казала, че това е абсолютно глупава игра, а Страхът не искал да рискува много, много.
- Едно, две, три ...
Първи се скрил Мързелът, зад най-близкия камък край пътя, Вярата се задвижила в небесата, а Завистта се скрила в сянката на Триумфът, който със собствени сили се изкачил в короната на най-високото дърво. Добротата много дълго не могла да се скрие, тъй като всяко място, което се намирала, било идеално, като за първи приятели, кристално чистото езеро за Красотата, вдлъбнатината на едно дърво за Страхът, крилото на пеперудата за Страстта, морският бриз за Свободата! И така Добротата се маскирала в слънчев лъч. Егоизмът си открил едно топло и удобно местенце, само за него. Лъжата им казала, че ще се крие дълбоко в океана, но се скрила в дъгата.
Когато глупостта преброила до 999999, Любовта все още търсела къде да се скрие, но всички места били вече заети. И изведнъж видяла прекрасен, но трънлив храст и решила да се скрие там.
- Един милион! - Изброила Глупостта и започнала да търси.
Разбира се, първо намерила Мързела. След това глупостта видяла Завистта и се досетила къде се крие Триумфът. След това видяла Съмнението, което стояло до оградата и се чудело от коя страна да се скрие. И така един по един ги намерила всички. Не могла да намери само Любовта.
Глупостта търсила зад всяко дърво, във всяко ручейче, на върха на всяка планина и най-накрая решила да погледне в бодливия храст, започнала да размества клоните и чула вик. Острите тръни от розата изболи очите на Любовта. Глупостта не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си и обещала на Любовта, че завинаги ще бъде нейн водач и ще показва пътя й.
Имате ли коментар за това? Когато прочетох за първи път, аз настръхнах ... колко просто и колко до болка истинско ...
