Най-доброто, което родителите могат да направят за децата си, е да не ги дундуркат цял живот
В България може от просяк и обратното. Подобни съдби излишък - хора до обикновени българи (макар че има такива).
Подобно на тях и Сю Цин избрал комфортния живот в дома на родителите си, където всички негови нужди са задоволявани. Напуснал и университета, преди да го завърши, и въпреки очакванията - отказал да започне работа. Ситуацията обаче излязла извън контрол, след като момчето довело приятелката си в дома и се наложило родителите му да се грижат и за нея.
Това било последната капка, изчерпала търпението. Родителите на момчето поставили ултиматум - или си намират занимание, или напускат дома им. Влюбената двойка обаче не се впечатлила от условията. Това принудило родителите на Сю Цин да се насочен към съда. Решението на Темида било еднозначно: те не са длъжни да се грижат за пълнолетен човек. В Китай са убедени, че случаят е пряк ефект от модела на едно дете в семейство.
В България нито един родител няма да изгони детето си. Ще го дундурка цял живот, най-вече ако е едно. Като че ли това е обща черта на Балканите. Обвързани сме с роднините си, не ги предупреждаваме, след като решим да им ходим на гости, но това винаги съвпада с момента, в който взимат заплата или пенсия, а камо ли да продадат някой фамилен имот.
Но най-големият дар, който може да направи всеки един родител, е не да купи таблет на детето си, макар че то изпада в нервност за последния писък на технологията, а да го „отбие", за да си знае то мястото и да не става тиранин като Сю Цин. Защото иначе родителите рискуват един ден да се превърнат в шутове на своите принцове.
