Има древна традиция в обществото, която предполага въздържане от показване на бебетата пред огледала или показване на собственото им отражение през първата година от живота. Този обичай има много интересни интерпретации, обхващащи религиозни, езотерични и практически аспекти. Мнението на психолозите по този въпрос обаче е коренно различно.
Връзката на религията с огледалото
Според християнската традиция огледалото се възприема като атрибут на Сатана и използването му засяга онези, които се смятат за грешни. В миналото дълго време гледането в огледалото се смятало за погрешно и дори греховно действие. Имало и широко разпространено вярване, че огледалото може да открадне красотата и младостта на човек.
Тези идеи повлияли на отношението към производството на огледала например в Русия. Дълго време индустрията за създаване на огледала не била развита в страната. Огледалата, донесени от чужбина или направени от местни занаятчии, не винаги били с идеално качество и можели да изкривят отражението, което само засилвало суеверията и предразсъдъците около тях.
С течение на времето религиозното отношение към огледалата станало по-спокойно, но все още ограничено. Например в манастирите все още няма огледала.
Все още обаче е живо вярването, че е забранено на бебета под една година да виждат отражението си. Много хора вярват, че през огледалото душата на бебето може да избяга или че зли духовни влияния могат да влязат в бебето.
Съвременните психолози обаче се обявяват открито срещу този обичай. Според тях огледалото може да допринесе за развитието на детето и да помогне за оформянето на неговата личност, като предоставя възможност да изследва света и да разпознае себе си чрез своето отражение.
Езотериката и огледалото
Огледалото, наред с други артефакти, е обвито в езотерична магия във воал от мистерия и отрицателна енергия, като обект, свързан със силите на злото. В тази духовна мрежа то намира своето приложение в ритуали, свързани с черна магия.
В света на езотеризма огледалото служи като средство за комуникация с духове и същества от другия свят. Това е един вид мистичен портал, който според вярванията може да се превърне в канал за проникване на злонамерени духове и нараняване на хората.
Според това вярване на бебетата, за които се смята, че имат по-чувствителна връзка с външния свят, е строго забранено да показват отражението си в огледалото през първата година от живота си. Подобни действия могат да имат сериозни последици, като се има предвид, че децата, според езотериците, са особено уязвими към негативната енергия, която може да носи огледалото.
Практическо обяснение
Когато се изследват корените на тази традиция, трябва да се вземат предвид и практическите аспекти. В древността огледалата са били луксозни предмети, които не са били достъпни за всеки дом. Това им придавало особено значение и карало хората да ги пазят от децата, за да не повредят ценното имущество. Освен това старите огледала, както често се случва, могат да изкривят отражението, причинявайки объркване и дори страх у малките деца, което може да навреди на психическото им състояние.
Напоследък някои лекари продължават да изразяват загриженост относно ефектите на огледалата върху децата. Бебетата, които гледат изкривено отражение, може да се уплашат и да не знаят какво е то, което вероятно е особено вярно през нощта, когато отражението може да е неясно.
Има и една позабравена страна на историята на огледалата – през Средновековието за направата им е използван живак, известен със своята токсичност. Това тъжно обстоятелство даде допълнителни поводи за предпазливост.
Мнението на психолозите
Гледната точка на професионалните детски психолози по този въпрос е коренно различна. Те твърдят, че родителите постъпват правилно, като дават на децата си възможност да взаимодействат с огледалата от самото начало на живота им.
Според експертното мнение огледалото, поднасяно пред детето от раждането, помага на бебето да започне да идентифицира себе си. Това е важно за формирането на личността и комуникативните умения.
От момента на раждането си детето проявява интерес към отражението си и с течение на времето започва да взаимодейства с него по-съзнателно, променя изражението на лицето си и осъзнава, че може да повлияе на външния си вид. Така огледалото се превръща в ценен инструмент за психологическото развитие на детето и му помага да разбере по-добре себе си и света около него.
