Колко често ходите на гости, за да посещавате децата или родителите си? Как отивате там – с празни ръце или носите нещо? Тук не става въпрос за празниците или рождените дни, когато подаръкът е задължителен атрибут.
Всеки от нас има нещо, което да споделя. За да дарите радост на другите, им носите подаръци – макар и малки, макар и нематериални.
Прочетете този пасаж от книгата “Седемте духовни закона на успеха” на Дийпак Чопра:
Сблъсквайки се с някого, мълчаливо му изпращате благословия, пожелавайки му щастие, радост и много смях. Този вид мълчаливо даване има много голяма сила.
Едно от най-полезните неща, което ме научиха като дете и което съм научил и децата си, е никога да не ходя в чужд дом с празни ръце, никога да не лишавам домакините от подарък.
Може да кажете: “Как мога да даваме на другите, ако в момента аз съм в най-голяма нужда?”
Можете да занесете цвете. Едно цвете.
Можете да занесете бележка или картичка, с която да изразите вашите чувства към човека, при когото сте отишли на гости.
Можете да занесете комплимент.
Вие можете да занесете една искрена молитва …
Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Колкото повече давате, толкова повече ще получавате доверие, благодарение на чудотворните ефекти на този закон, които придобивате. И когато получите повече, способността ви да давате още повече ще се увеличи.
Нашата истинска същност е именно това богатство и изобилие. Ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка наша нужда и желание. Ние не губим нищо, защото нашата същност са чистия потенциал и неограничени възможности.
