Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека са евъргрийн. Химията помежду им не стихва като перпетум мобиле и затова публиката постоянно ги вика на бис като водещи на " Господари на ефира ".
Най-първият път, когато Рачков и Зуека се засекли на белия свят, било през преграда на малкия син екран. "Той беше в телевизора, а аз от другата страна. Гледал съм го във всички предавания, в които е участвал - "Ку-ку", "Каналето". После сме се виждали в НАТФИЗ, аз първи курс, той четвърти, но бяхме на "здравей-здрасти". Имах някои познати от Бургас в неговия клас, но не сме общували по купони или нещо такова", разказва Рачков. Зуека излага своята версия за нещата: "Всъщност за първи път може да се брои, когато се присъедини към "Господари на ефира". Аз го бях гледал в някои представления и казах на Джуди: "Трябва да го вземем. Усещах, че ще сме добър тандем." А Димитър отвръща: "Той ме препоръча. Заради което още давам по 30% от заплата си на Зуека", шегува се екранната му половинка.
Макар че са от 10 години заедно пред камерите, не са си омръзвали и за миг. Просто защото им е много весело заедно. Всеки път изпитват предстартова треска. "Мисля, че това даже е полезно, стига да е в умерени граници. Сценична треска има и в театъра. Аз като зрител смятах, че е лесно да се прави шоу като "Господари на ефира", но когато минах от другата страна, разбрах, че не е шега работа. Има си много специфики", признава Рачков. За него се разправя, че
преди да влезе в образ, се удря в декорите
"Тази история тръгна от ВИТИЗ. От притеснение се удрях от шкаф на шкаф и колегите казваха: "А, значи Рачков се е концентрирал".
Случвало се е двамата да снимат по пет часа една и съща сцена, защото изпадат в неудържим смях. Могат да се разсмеят един друг само с една дума, която само двамата си знаят, че има предистория.
Рачков наскоро се снима във филма на Иван Ничев "Концерт за оцелелите". "Моят герой се казва Иван Георгиев, шофьорът на Белев, известна фигура от миналото. Много съм благодарен на Иван Ничев, че ми даде този шанс да снимам в киното, и скоро ще ме видите в съвсем различна светлина. Имаше една сцена, в която трябваше да играя пиян, и в първия момент ми изплува образът на пияните татковци от "Пълна лудница". Но режисьорът ми помогна да се отърся от този образ и да тръгна в друга посока".
Зуека също се разписа това лято с участие в седмото изкуство. "Снимах се в "Съдилището" на Стефан Командарев, надявам се догодина да е премиерата. Моят герой прехвърля хора зад граница, актуално е малко, предвид бежанците от Сирия", споделя той.
И двамата от деца усещали, че са бъдещи актьори. "Три пъти обаче ме късаха на кандидатстудентския изпит. В четвърти курс ги смаях с един етюд по Уди Алън. Помня, че вървях и драма, и кукли до трети кръг и проф. Илков, мир на праха му, ме попита: "Ако дойдеш в кукли, ще се прехвърлиш ли на другата година драма?" И аз съвсем наивно, от днешна гледна точка, отвърнах: "Не знам, ако ми хареса при вас, може и да остана. И останах!", разказва Зуека.
"Всяка година различен преподавател взима актьорски клас и ако една година те скъсат, не значи, че следващата някой няма да види в теб това, от което има нужда, за бъдещия му дрийм тийм", пояснява Рачков. Той, освен че играе в две постановки на трупа "Мелпомена", вероятно ще се изявява и в пиеса с Албена Колева и Тончо Токмакчиев, но нещата са още в начален етап. А Зуека отказал две заглавия поради липса на време.
Случвало им се е обаче да се забъркат в съвсем неочаквани професии. "В Сливен работех в един телеком, понеже съм завършил техникума по електротехника. И отговарях за една машина, която откриваше къде има повреди в кабелите. Помня, веднъж отчиташе на едно място, отивам с екип от млади роми, казвам им да копаят на въпросното място метър и половина и се оказва, че не е там проблемът.
После уредът отчита друго, те пак копаят и така разораха цяла нива.
Но грешката беше в техниката, не в мен", спомня си Зуека.
Митко Рачков също има впечатляваща трудова биография. "Аз работех като сервитьор в Бургас през летата като студент. Това е много трудна работа. През онези мътни години се е случвало да сервирам и на дебеловрати. Веднъж разлях супата на един и вече си мислех какво ли ще се случи с мен, но той пък не направи проблем. Явно и между тях се случва да има свестни. По време на казармата в полагаем отпуск се хванах като общ работник на стадион "Нефтохимик". Срамна работа няма, трябваха ми пари, преди да отида във ВИТИЗ. И един приятел ми каза, че търсят хора. Отивам сутринта, гледам 200 човека и шефът на обекта избира и посочва измежду тях "ти, ти и ти!" и все на едри и високи се спира. Отивам на втория ден, пак така. На третия ден случайно срещам на улицата този човек. Отидох при него и му се представих: "Казвам се Димитър Рачков, моля ви да ме вземете на работа за няколко дни. Може да не съм от най-високите и здрави мъже, но съм жилав и работлив и няма да ви подведа. И той ме нае на изключително приятната работа да пренасям бетон и да правя дренаж на стадиона с 20 кг чук", спомня си Рачков.
