На дъното на Мраморно море, скрит под водната тишина, се крие един от най-опасните геоложки механизми в света – Северноанадолският разлом. Това не е просто пукнатина в земната кора.
След земетресението от 23 април 2025 г. с магнитуд 6.2 в района на Истанбул, геофизиците от Meteo Balkans и други експертни институти предупредиха: въпросът вече не е дали ще има разрушително земетресение, а кога.
Разломът, който не познава граници
Северноанадолският разлом (North Anatolian Fault – NAF) е дълъг около 1500 км и разделя Анадолската и Евразийската тектонични плочи. Той е една от най-активните и опасни разломни линии в света.
През последното столетие NAF е породил повече от десет разрушителни труса, включително катастрофалното земетресение край Измит през 1999 г., отнело над 17 000 живота. Днес фронтът на натрупаното напрежение вече е стигнал самия Истанбул – мегаполис с над 16 милиона души, изграден частично върху уязвими почви и с хиляди стари и неподготвени сгради.
Според последните изчисления на Босфорския университет, при трус с магнитуд над 7.5 по Рихтер, жертвите могат да надхвърлят 100 000, а материалните щети – да достигнат десетки милиарди евро.
България не е „твърде далече“
Трусът от 23 април беше усетен и в много части на България – от София до Шумен. Това не е изключение, а предупредителен знак.
България се намира в зоната на вторично сеизмично въздействие – когато мощни трусове в съседни държави пораждат напрежение и активират местни разломи. Такива са Струмският, Крупнишкият, Пернишкият и др.
Изследване от 2024 г. на БАН и Солунския геофизичен институт предупреждава, че при земетресение над 7 по Рихтер в района на Мраморно море, шансът за вторични трусове в Югозападна България се повишава с над 60% в рамките на 72 часа.
Готови ли сме? Не.
България не разполага със съвременна система за гражданска защита в контекста на голямо земетресение.
Законът за сеизмична устойчивост е остарял. Повечето панелни блокове не са преминавали проверки с десетилетия. В градовете няма актуализирани симулации на поведение при бедствия, а повечето хора не знаят какво да правят в случай на трус.
В Турция от години има масови симулации, планове за евакуация, мобилни лагери и инструктирани граждани. У нас? Упражнения в училищата с пожарна сирена – веднъж годишно.
Последствията няма да бъдат само физически
Сценарий със силно земетресение в Истанбул ще предизвика:
-
Миграционна вълна към България
-
Икономически и логистичен натиск на южната ни граница
-
Потенциална хуманитарна криза
-
Политическа и социална дестабилизация в региона
Истанбул не е просто съседен град – той е врата между Европа и Азия, логистичен и икономически център с глобално значение. Разрушаването му би предизвикало ефект на домино, който неминуемо ще засегне и нашата страна.
Какво можем да направим днес
-
Да се обнови и приложи нов закон за сеизмична устойчивост
-
Да се създадат реални планове за евакуация и симулации в училища, болници и обществени сгради
-
Да се разшири обхватът на Националната система за ранно предупреждение
-
Да се инвестира в обучение и информираност на гражданите
-
Да се обновят и укрепят съществуващите рискови сгради
Земята под Истанбул се движи. И не пита дали сме готови – тя просто ще дойде.
Колкото по-дълго отлагаме подготовката, толкова по-смъртоносна ще е изненадата.
