„ Ти ще доживееш до 100 години, ако ядеш мед, а тялото си мажеш със зехтин " – обещавал на хората древногръцкият философ Демостен.
Римският природоизследовател Плиний добавял: „Две са течностите, най-полезни за човешкото тяло. Вътрешно - виното, външно - зехтинът . Но този, последният, е повече от необходим. "
али като лечебно средство, като разхубавител, диетичен или кулинарен деликатес „златисто жълтата течност" от векове присъства неизменно в бита на хората от Средиземноморието. Там не без удоволствие повтарят и днес сентенцията, която гласи:
"Докато текат вино, масло и мед, боговете няма да ни забравят."
Доколко маслиновото дръвче и неговите плодове са свързани с религиозния и светския живот, свидетелстват многобройни източници -писмени документи и произведения на изкуството. До наши дни са запазени също и много обичаи - празници на "течното злато".
В Библията в преданието за Ной се споменава, че той изпратил гълъб, за да види дали се е оттекла водата от Потопа, а птицата се върнала, носейки в човката си маслиново клонче. От преданията на различни народи са познати и описания за "далечни страни", където "растат лози, смокини и маслинови дръвчета". Маслиновото клонче било символ на мира, а по-късно и на богатството.
По време на Олимпийските игри маслиновото клонче се приемало и като знака на победата. И в древния Рим зехтинът принадлежал към всекидневната храна. Внасяли го предимно от Испания. Доказателство за размера на този внос е хълмът край град Остиа, образуван от парчета на счупени съдове за зехтин.
