В ежедневието си всеки се нуждае от вдъхновяващи мисли и правила, според които животът би бил по-мъдър и лесен. За това споделяме няколко правила за живот от Петър Дънов.
Правилата на живота на Петър Дънов:
1. Никога не излизай вън от границите на възможното.
2. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.
3. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано, от где знаеш, може би в него се крие твоето добро.
4. Никога и никъде не упорствувай против истината.
5. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуличен се пази.
6. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен стой настрана.
7. Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази.
8. Това, което ти кажеш за другите, дръж го за истинско мерило.
9. От първия глас на съвестта си не се дели.
10. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно.
11. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш.
12. Вълк овца да направиш, не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност.
13. Овца в устата на вълк не давай.
14. Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.
15. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлечат.
16. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита.
17. Всеки, който се маже знай, че иска да те подкопае, а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай че иска да те възсяда.
18. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
19. На превзет човек съвети не давай.
20. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквите са си.
21. Зло в добро не можеш да го преобърнеш, но може да го заместиш, затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.
22. Свободен ако искаш да си, в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим, в нейната крепост винаги ще си защитен.
София, 2 февруари 1917 г. Дадено от Учителя на Паша Теодорова.
