Защо отварянето на чадър в помещение носи лош късмет ?
Тук става въпрос за един традиционен предразсъдък от малко по-различен тип – техническо. Това го прави твърде любопитно.
Ами ако ядосаш бога – слънце? Ето защо пазенето на сянка се е смятало за висша привилегия, на която подлежат само избрани. Но тук има един трик. Избраният може да си направи сянка от бога – слънце, тъй като е допустимо в някакъв смисъл, но не бива да използва чадъра там, където вече има сянка, дори да не е затворено помещение. Понеже така злоупотребява с привилегията си и обижда бога. По тази причина отварянето на чадър на сянка е било табу. Суеверието все пак днес няма много общо с Египет, колкото и интересно да ви звучи всичко тук.
Днес предписанието да не се отваря чадър на закрито, защото може да носи рискове, е съвсем практическо и датира от XІX век, от Англия. Англичаните не смятат, че чадърът е кой знае колко божествено изобретение, то просто ги предпазва от неизбежния английски дъжд. Чадърите през XІX век са били по-големи от днешните, тъй като са покривали повече от една глава. Говорим за чадър за дъжд, не за дамските чадърчета за слънце. Този чадър е трябвало да устоява на проливен дъжд и вятър и да се отваря веднага. Механизмът му е бил с пружина, а спиците са били метални и остри. Ето как отварянето на чадър е ставало по определен начин, като той се държи встрани, наоколо няма хора и отварянето е моментално.
Когато чадърът обаче е необходимо да се изсуши, той следва да бъде отворен в закрито помещение. И тук става интересно. В един определен период от време моделите чадъри коствали толкоз много домашни инциденти и наранявания на околните, че дори пресата в Англия препоръчвала при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специален кош. По този начин собствениците на чадъри за нищо на света не ги разпъвали в закрито помещение, защото било твърде рисковано.
