Понякога се чудим защо изпитана от други хора диета не дава резултат при нас. Новината е, че ефективността на диетата зависи от генотипа на човека .
Оптимизираното с оглед на генотипа хранене позволява да се губят 2,5 пъти повече килограми в сравнение с произволна друга диета.
И вие ли си задавате въпроса „Защо не мога да отслабна“?
Учените приемат това откритие за истинска революция. А тя се случила благодарение на факта, че учените се замислили за това на какъв принцип всеки човек си избира диета.
Според диетолозите е чудно, че обикновено, когато правим избор, подхождаме много индивидуално – съобразяваме се с желанията и вкусовете си, но по необяснима причина не подхождаме така към диетата.
А всъщност всеки човек е уникален и има свой набор от гени, които са важни и при храненето.
Според изследването на учените в тялото на човека съществуват 4 гена, които участват в натрупването на излишни килограми. Тези гени определят важните функции на белтъчините: пренасянето на молекулите на мазнините, определянето на нарастването на мастните депа, разхода на запаси – като цяло и като реакция на физическото натоварване.
Това обяснява защо едни и същи хранителни продукти не се усвояват еднакво от различните хора. И защо за едни хора са ефективни силовите натоварвания, а за други – по-леките физически упражнения. Генотипът се определя с анализиране на слюнката в специални лаборатории, информира „Журнал“.
На практика
Съществуват три вида генотип според възприемчивостта към основните хранителни вещества.
1. За хората, генетично чувствителни към съдържанието на мазнини е подходящ порцион, който е пълноценен като въглехидратни съставки (50% от всичката постъпваща енергия), с леко увеличен прием на белтъчини (до 20%).
Препоръчително е да се намали до 10% количеството на наситените мазнини (сланина, колбаси, мазно месо, краве масло), като се заменят частично – до 20%, с ненаситени мазнини (тлъста морска риба, нерафиниран зехтин и ленено масло).
Пример: физиологичната потребност от енергия на 30-годишна жена с тегло 65 кг и със слаба физическа активност е около 2300 ккал. Като имаме предвид, че при окисляване 1 г въглехидрати и 1 г белтъчини дават по 4 ккал, а 1 г мазнини – 9 ккал, то препоръчителното количество на ден е 287 г въглехидрати, 115 г белтъчини, 51 г ненаситени мазнини и 25 г наситени мазнини.
2. Ако генетично сте склонни към трупане на маса при прием на сладка и тестена храна, за вас е подходяща диета с понижено количество въглехидрати – до 35-40%. В този порцион съставът на белтъчините е малко над нормата – до 20%, а мазнините са балансирани около 45% от цялата постъпваща в организма енергия.
3. При установена генетична чувствителност към балансиран хранителен порцион е нужна диета с умерено намалена обща калоричност, но не повече от 10% от физиологичната норма за постъпваща чрез храната енергия в организма.
Ако сте в тази група, е добре да намалите количеството на въглехидратите до 40%, мазнините – до 30%, а белтъчините да увеличите до 20%. Изборът на правилния порцион с оглед на генотипа позволява да се постигне намаляване на теглото и да се задържи резултат.
Съдържание на мазнини в продуктите
Високо, 30-100%
растителни масла, краве масло, маргарин, сланина и тлъсто свинско месо, майонеза, пълномаслена извара, домашно мляко, домашна сметана, пушени колбаси, рибни консерви с масло, шоколад, ядки, по-тлъсто говеждо месо, пилешко месо с кожата, по-тлъсто агнешко месо, патица
Средно, 10-30%
сметана 10-30%, наденица, нискомаслена извара, нискомаслено сирене, сирена с благородна плесен, топени сирена, херинга, сьомга, говеждо филе, свинско филе, пилешко без кожа, яйца
Ниско, до 10%
кисело мляко, обезмаслена извара, нискомаслено мляко, пъстърва, шаран, щука, костур, треска, морски продукти, пилешки гърди
Съдържание на въглехидрати в продуктите
Високо, 70-100%
бял хляб, бял ориз, корнфлейкс, пуканки, мед, гофрети, картофено и царевично брашно, мармалад, захар, кускус, грис, бисквити, маслено тесто, фруктоза, сушени фурми
Средно, 40-70%
Конфитюри, картофено пюре, мюсли с ядки и стафиди, понички, кроасани, млечен шоколад, банани, пъпеш, черен хляб
Ниско, до 40%
овесена каша, спагети, макарони, манго, папая, консервирана царевица, зеле, краставица, домат, патладжан, зелени чушки, фрешове, горски плодове
Начини за приготвяне на храната:
Непрепоръчителни
– пържене, особено с леко овъгляване на храната
– пържене в животинска мазнина и маргарин
– опушване
– задушаване в мазнина
– продължително варене на зеленчуците
– осоляване
– приготвяне на супа в бульон с висока масленост
– повторно пържене в използвано масло или олио
– мариноване в оцет
– озахаряване
Приемливи:
– пържене в умерено количество масло
– средно продължително варене на зеленчуци и плодове
– сушене
– пасиране
– мариноване във вино
– фламбиране
– приготвяне в плик за печене
– задушаване във вода с малко мазнина
Оптимални
– приготвяне на пара
– запичане, включително във фолио
– бланширане
– кратко варене на плодовете и зеленчуците
– приготвяне на супа с бистър (отпенен) бульон
– мариноване с малко лимон
