На работа имам колежка на име Любов. Тя разказа невероятна история.
Тя има четири деца. Дъщерята и най-малкият син отдавна са се установили в живота: живеят отделно, имат свои семейства и добра работа. Но двамата най-големи сина, въпреки че имаха собствено жилище, продължаваха да живеят с майка си. През живота си бащата беше осигурил жилище за всяко от децата, но тези двамата предпочетоха да седят на врата на майка си. Всеки от тях имаше собствена стая в къщата си и всички домакински задължения лежаха на раменете на Любов Ивановна. Готвене, чистене, пране - всичко правеше сама. И двамата обещаха скоро да си намерят работа, но времето минаваше, а обещанията си оставаха думи.
Когато храната вкъщи започна да свършва, синовете започнаха да се чудят:
- Мамо, защо не ходиш на работа? Болна ли си?
- Не, отговори Любов Ивановна. - Вече съм на възраст, пенсията дойде.
Тази новина ги остави объркани. Най-големият и средният син веднага започнаха да убеждават майка си да се върне на работа:
„Все още си млада, сега всички на твоята възраст работят.“ И с една пенсия не се живее!
Дори се обидиха, че тя не се е посъветвала с тях. Но Любов Ивановна беше непреклонна. Храната свърши и скоро на масата останаха само каша без масло и супа с вода. Синовете ми бързо се измориха да живеят на такава диета. Средният син пръв събра нещата си и се нанесе в собствения си апартамент. След известно време брат му последва примера.
По-малко от месец по-късно и двамата си намериха работа. Изведнъж „трудните времена“ свършиха. Когато Любов Ивановна разказа тази история по време на работа, ние дълго се смяхме и не можехме да повярваме, че тя самата издържа такова изпитание. Но тя отговори, че е готова на всичко в името на резултата. Сега синовете й са станали независими, а самата тя се радва на живота, без излишни проблеми.
