През февруари поклонници си спомниха и запалиха свещ в чест на народния светец от село Байлово. Така хората наричат дядо Добри.
Слава
Аскетът от село Байлово стана национално известен през 2009 г. Тогава той отива при домакина на патриаршеската катедрала и му съобщава, че му е превел 35 700 лева. Човекът бил слисан. Парите били внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. После двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си. Впечатлен тогава, отец Тихон отива с хора от храма и предлага да помогне на стареца и той с нещо, като мебели или друго, но старецът отказва.
„Телеграф“ научи, че и до днес това дарение остава ненадминато в най-голямата катедрала в София. Бизнесмени и политици притежават милиони и милиарди, а дядо Добри остава недостижим не само морално, но и в милостинята си. „Имало е хора, които са ни давали по 5000 лева, например, но такава сума, която дядо Добри донесе, не е постъпвала като частно дарение оттогава“, сподели наскоро служител на храма.
Свидетелства
След този случай започнаха да валят свидетелства от игумени и църковни настоятели и за други добрини на беловласия старец. Само година по рано той отишъл с една плетена торба и изсипал 10 000 лева за ремонт на църквата в Калофер. Със събрани от него средства започнал строеж и на храм-паметник на гара Елин Пелин. Дарил 25 000 лв. за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. Други 10 000 лв. оставил в черквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово, в чийто двор живееше в една схлупена къщурка.
Доста любим на сърцето на дядо Добри бе и Кремиковският манастир „Св. Георги“. Никога той не обяснява защо, но вероятно защото там се пази чистотата на православието, но и монасите изкарват прехраната с ръцете си в градини и стопанства, както Бог е заръчал на човека. По няколко дни седмично дядо Добри спал на поляна пред храма, разказват поклонници и днес. През 2000 г. стана ясно, че е дарил всичките си имоти на църквата.
Чудеса
В последно време малко се говори, но той е правил чудеса, които за жалост не са документирани. Негови земляци разказват, че дядо Добри някак си е можел да прецени човека само като го види и разбере дали е кръстен. На няколко пъти млади майки минавали край него и той познавал с лекота, че децата им не са минали през попския леген. „Детенцето няма ореол, веднага да го кръстиш, няма закъде да чакаш“, казвал беловласият старец на слисаните женици. Понякога той говорил и с Богородица, която му се явявала в малката схлупена къщурка, където живя до края на земния си път.
Хора, които са общували с него, разказват за една лекота след това. И постъпките им ставали по-правилни, милостови към ближните. Той учил навсякъде да се върви с Бога напред в сърцето, да се помага, а тогава и ангелите ще ни помагат. „България е на Бога кръстена, само трябва да си върнем вярата в него“, казвал праведникът.
Житие
В житието на този безсребреник има доста слепи петна. Една от причините е, че приживе избягвал да говори за себе си. В едно от малкото интервюта в тази насока той споделя, че се е занимавал със земеделие - пасял овце и крави, свирел на гайда и кавал.
Със сигурност се знае, че е от село Байлово – родното място на писателя Елин Пелин. Идва на бял свят на 20 юли 1914 година. Бащата на Добри загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България влиза във Втората световна война. Помни как идват германците. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Това променя живота му. Какво е преживял или видял не е споделял, но от този момент тръгнал по манастири, а търсенето на Бога постепенно го отчуждава от семейството му. Той има четири деца и е надживял две от тях. Като пораснали, те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му до последно се грижеше за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото.
Дълголетник
На 13 февруари през 2018 г. беловласият старец почина на преклонните 103 лета. Тялото му бе погребано в двора на църквата в родното му Байлово. На опелото дойде лично патриарх Неофит, но оттогава Църквата нищо не предприема за канонизацията на своя най-беден и най-голям дарител.
Вляво: Народният светец често можеше да бъде забелязан и пред храма Св. Седмочисленици в София. / Вдясно: Патриарх Неофит дойде на опелото на праведника в църквата на село Байлово.
Любомир Старидолски/Булфото
Преди време стана ясно, че именно игуменът на Кремиковския манастир Серафим Янев се е заел да събира свидетелства, които да послужат за канонизацията на дядо Добри.
Вечност
По думите на Серафим старецът искал да покаже на хората, че има вечност, която е приготвена за нас, че ние, хората, не сме като животните да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни давал възможността да живеем вечно, стига да живеем праведно. Със събирането на средства пък дядо Добри искал да събуди заспалото чувство за милосърдие у българите. Божият човек наистина изглеждаше като излязъл от по-добър отминал свят – с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете. Столичани отбелязват, че край него никога не се е носила неприятна миризма. Едно от теологичните обяснения гласи, че свръхчистият духом човек е чист тялом.
Чудо на погребението му
Още същия ден по време на погребението му мирянката Соня Анкова сподели, че е била болна от грип с жестока кашлица, която отминала чудодейно. Тя е убедена, че на гроба му ще стават още много чудеса. Такива се случват и в Кремиковския манастир в двора, където старецът обикновено нощувал. Миряни сега ходили там и лягали за здраве.
Приживе дядо Добри учил: „Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“
„Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори.“
„Добрата воля е справедлива и истинна. Всичко в нея е добро. Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един друг, както Бог ни обича.“
Любомир Старидолски
