Близо година след последния епизод на “В кухнята на Звездев” по bTV, култовият тв готвач отново е на екран – този път като участник в риалити формата „И аз го мога” по конкурентната Нова телевизия. Малцина знаят, че кулинарният магьосник е бивш акробат.
- Колко голямо се оказва предизвикателството „И аз го мога” за вас, предвид екстремните номера, в които ви въвлича?
- Аз бях гледал преди това по италианската телевизия един от любимите ми изпълнители да участва в същия формат и много ми хареса. След което много приятна изненада ми направи Магърдич Халваджиян, когато ми се обади, за да ме покани да участвам. Приех веднага, защото ми харесва да уча нови неща, а харесвам много и цирковото изкуство във всичките му сфери. А аз и без това обичам да забавлявам хората, с каквото мога, а това знам, че мога да го правя. И засега се получава.
- Интересно, защото досега сте познат по-скоро като един дори прекалено сериозен човек!...
- В интерес на истината, аз също съм изненадан от това. Наистина така се е получавало през тези години с мен. Но според мен тук ключово е било винаги режисьорското виждане, което ме е държало в много различна светлина. Защото, където и да отида, тъй като съм бил в много други страни, освен България, хората винаги са твърдели, че
на живо съм „по-различен и по-сладък”
цитирам дословно. И това винаги ме е изненадвало. Явно е имало някаква тенденциозност, намеса в предаването, така че да изглеждам съвсем различен, в съвсем друга светлина, а аз съм много забавен, весел човек. И сега дори самото жури на „И аз го мога” са така изненадани, защото са мислели обратното за мен. Пък тук сега нямам режисьори - правя, каквото искам и се вижда какъв съм, както се държа и в живота. В предаванията с мен явно фокусът максимално е бил върху ястието, не толкова върху мен. Аз не обичам в кухнята да се жонглира, да се плюнчат ръцете и такива работи, които виждам, че правят много други родни готвачи, излъчвани от малкия екран. Това изобщо не ми харесва! Имам сериозно отношение към храната. Някои си го позволяват, а готварството не може да бъде нечистоплътно, неподредено, поне за мен, особено в телевизионен ефир.
- В цирковото изкуство не винаги, но на моменти, номерата се градят върху илюзии. А имали ли сте илюзии в живота?
- Веднъж следвах сляпо рецептата на един от най-известните френски готвачи – за крем-карамел, която е доста различна от нашата, българската. А десертът всъщност е френски, нищо, че за мнозина е български. И нищо не се получи. Пълен провал!
Иначе, извън професията, съм се сблъсквал с такива ситуации – да си мисля едно, а да става друго. Проблемите идват от гледна точка на коректността, на която аз съм учен. Такава не срещам често в българския бизнес, например. Тук преуспяваш, само ако си обратното на коректен – да си коректен даже в повечето случаи пречи, отколкото помага! На мен поне досега само ми е пречело това.
- Малцина знаят, че вие всъщност сте бивш акробат! Доколкото знам, сте на 12 години, когато ставате част от трупата на цирк „Балкански”!
- Да, точно така. То затова и не ме знаят, защото почти не сме играли в България. Бяхме артисти, които посещаваха най-големия германски цирк. Тогава беше едно детско увлечение, а и циркът беше на съвсем друго ниво – и като визия, и като вид. Сега в България, за съжаление, няма възможност този хубав цирк да се представи като магия, изкуство.
- Кога разбрахте, че академик Александър Балкански е част от журито на шоуто, в което участвате? Сега вероятно мнозина ще си кажат, че след като двамата се познавате, нещо повече – той е бил ваш учител, със сигурност емоционално ще му повлияе при определяне на оценките…
- Всъщност беше много приятна изненада за мен да разбера, че и той е част от шоуто – в журито. Но той е много строг, взискателен и педантичен човек. Възпитал е в мен много полезни качества, които продължават много да ми помагат – дисциплината, самоуважението. И само ще ми е от полза това, че към мен ще подхожда с градивна критика. Разбрах, че ще е част от журито, когато го представиха в първото издание на шоуто, дотогава нямах представа. Много се изненадах в първия момент. Колкото до това, че мнозина ще си помислят, че вероятно той ще има реверанс към мен, защото е бил мой учител, абсолютно напротив даже!
За Александър Балкански думата „приятелство” не съществува!
Съществува „работа” и той даже наскоро каза в едно интервю, че именно заради тези си качества е установил във времето, че всъщност няма и приятели. Всъщност именно той бе и първият, който ме лиши от точка – точно защото направих нещо, което не трябва да се прави. „Това е непростимо! Ти не можеш да обърнеш гръб на публиката!”, бяха неговите думи, а аз отвърнах: „Така ми казаха”. „Няма значение кой какво ти е казал, ти нямаш право да обръщаш гръб на публиката!”. Ами ето това е той! Буквално стана така, че Александър Балкански беше първият, който ме наказа. И е прав. Няма как той да ме поощрява – би го направил, само ако аз се справям, иначе няма как.
- Споделихте наскоро, че, въпреки че са минали едва две издания на „И аз го мога”, вече може да се „похвалите” със синини, включително и по главата, различни травми...
- Получиха се няколко удара, да, но няма как - то е неизбежно. В цирка боли. Колкото и да се стараеш, винаги тялото в един момент може да те подведе и да изпуснеш нещо. Кубът, който въртях, в един от номерата, в един момент се изтегли към мен… аз мислех, че го въртя, пък всъщност той спря да се върти и просто ме удари. Не спазих техниката, в мен е причината, за миг се разсеях. Иначе имам чисто стандартни болежки, които всеки човек си ги има във времето. До момента нямам счупени ръце, крака, глава, такива неща, слава Богу. Имал съм късмета да нямам никакви счупвания досега.
- Има ли я носталгията към кулинарните предавания, които водехте по bTV? И „В кухнята на Звездев”, а преди това и „Бон Апети”…
- Аз обичам публиката и ако се завърна някога, ще е заради тях. Защото не спират да ме питат, искат да възстановят предаването. Но има много по-интересни неща, с които се занимавам в професионален план. Знаете ли, аз съм дал 15 години на телевизията, но в интерес на истината не страдам. Не ми е мъчно. Всеки край наистина е едно ново начало. А и не мога да обясня края на този процес, защото лично аз не съм го завършил… А и нямах възможност да развия нещата, които исках да се случат - просто телевизията не желаеше моите идеи да се случат...
- И все пак остава загадка как едно от рейтинговите предавания на bTV изведнъж просто спря! Нямаше и обяснение…
- Никакво! Абсолютно никакво! Мога да ви кажа какво се случи всъщност: аз отидох да ги почерпя за рождения си ден, а те ми казаха, че вече има ново ръководство, нови тенденции. И така… А аз не съм от хората, които ще се оплакват, ще разпитват защо и как...
- Само това ли ви казаха? Че предаването спира, защото… има ново ръководство?!
- На практика нищо не ми казаха. Причини не ми изтъкнаха. Само казаха, че повече няма да излъчват кулинарни предавания – те били за кулинарните телевизии. Но аз не съм се виждал с новия шеф на bTV. И всъщност той е единственият управляващ досега, с когото не се познавам и не съм се виждал. А много исках да се видя, да се запозная, да си представя идеите - все пак е ръководител на медията. Но той отказа категорично. Или не той – може би неговите сътрудници, защото среща с него ми бе отказана.
Не съм и настоявал, след като съм нежелан
- И как си го обяснявате това? След 15 години постоянство в тази медия!?...
- Не си го обяснявам!… Павел Станчев казва, поне такова мнение съм си изградил, като съм чел интервюта, които е давал – че много успешно води телевизиите. И bTV ще бъде различната телевизия! И… наистина е различна. Маха предавания и я прави различна (смее се). И то не само едно, той махна много предавания!
- Мислите ли, че това е добрата разлика?
- Идея нямам, но това са неговите думи… Странно ми е, много ми е странно, но нямам възможност да науча и да разбера. Попитах веднъж културно, казаха „такива са нарежданията, ние не ги решаваме нещата, само ти препредаваме, че няма да правим повече кулинария в телевизията – в никой от каналите”. Те казват: имаме шефове в чужбина, те решават. И така. Знам, че предаването липсва, много хора ме питат, но аз не мога да отговаря защо, нищо не мога да отговоря!...
- Може пък новият шеф на телевизията, който е отказал да се срещне лично с вас, да е бил в този момент на диета, казано с намигване!
- (смее се) Може, не знам. Но помня как участваше в „Шоуто на Слави”, където каза, че „българите много харесват кулинарните предавания”, което много ме изненада! А за Павел Станчев пък собствениците на медията казаха, че е най-подготвеният специалист, човекът, който ще я направи още по-силна. Ами да я направят! С мен, без мен, телевизията ще я има, ще си работи.
- Останал е, предполагам, горчив привкус във вас от цялата тази ситуация? Все пак сте отивали, за да черпите за рожден ден, а сте получили неочаквано неприятна изненада…
- (смее се) Май така се получи, да. Единственото, за което наистина мога да съжалявам, е, че
не успях да кажа дори „довиждане” на зрителите
Имаше „здравейте”, пък няма „довиждане”, а от гледна точка на възпитанието, което имам, това е неприятно. Когато се разделяш, можеш да кажеш поне едно „благодаря”, аз не казах такова нещо, което означава, че явно епизод последен не е настъпил…
- Известните кулинарни звезди воювате ли помежду си?
- Аз лично не съм усетил. На мен никой не ми е правил лошо, нито пък ме е спъвал или затруднявал. Ако има, то аз не съм разбрал. А и смятам, че готварското предаване трябва да помага на зрителя да разбере историята на продуктите, как се обработват, да му даде идея, насока… а не някакви хора да се карат, ако това се прави, на мен не ми харесва. Не приемам, че кухнята е място за каране. Не знам къде се водят войни, не ги гледам.
- В такъв случай имате ли приятели сред останалите кулинарни звезди?
- На 1 март бях на рождения ден на Ути Бъчваров. С много интересни хора се запознах там. Човекът е много любезен, положително настроен. Сега, приятел… не бих му се обадил, да го помоля за пари (смее се), но нямам притеснения – ако имам нужда, да му се обадя за помощ, за съдействие, за съвет. Също с Елица Котева се познаваме доста добре. Много приятелски я чувствам. Катето Евро пък е супер. Още по-голям приятел ми е и Иван Манчев – аз даже го предложих за лице на известна марка хранителни вериги – като дует.
- Ако върнем времето години назад – кое се оказа определящо, за да се захванете с кулинарно творчество? Като акробат със сигурност сте поддържали драстичен хранителен режим…
- Не сте далеч от истината, да. Всеки спортист е спазвал тези диети. Ограничавал съм се доста за храна. Имал съм период преди години, бил съм на 15, когато съм тежал не повече от 28 кг.!
- В миналото сте имали дори свой ресторант, който обаче са ви принудили да фалирате…
- О, да, това беше в зората на демокрацията, 1995-1996 година. Тогава имах ресторант, но бизнесът просто така функционираше. Те не те рекетират, само ти казват: „Тук е опасно, има много наркомани, палят заведения и крадат. Ние можем да осигурим патрул, който да патрулира....”. И това е. Не те заплашват, но ти казват, че има много опасни крадци, наркомани, от които, ако ти се застраховаш, ще те пазят. И си лепиш стикерче на входа, че си си застраховал заведението при тях. Таксите не бяха кой знае колко високи. В един момент просто спрях да се занимавам с този бизнес, заминах за Аржентина, за да си развивам кариерата. Тук просто не ме устройваше всичкото това.
- „Аржентинската връзка” май е сериозно застъпена във вашето семейство…
- Преди много години дядо ми е бил в Аржентина, за да търси по-добри дни, още 30-те-40-те години на миналия век. Там е станал строителен инженер, в България не е било достъпно образованието за всички, а той е искал да учи, да работи, да се развива. Дядо ми е бил убеден комунист, идеалист. Даже заради бурната му дейност във Великотърновския край няколко пъти е бил арестуван, бит в полицията и предупреждаван да спре, защото
лошо му се пише
Като видели, че вече няма да му се размине, негови другари го закарали във Варна и го натоварили на един кораб. Така попада в Аржентина. Слиза там - гладен, без пари. Върви по улицата и псува. Чува го друг българин: я чакай, какъв си, откъде си, ще ти помогнем. Закрепва се и завършва в Ла Плата инженерния факултет, като междувременно работи какво ли не, за да се издържа. Става най-добрият инженер в Берисо. Там и досега е пълно със строени от него сгради. Иначе е родом от Долна Липница. Казва се Иван Звездев Кънев, но аржентинците го наричат Канев и така си остава. А баба ми е от село Попица, Врачанско. Там се говорело, че който отиде в Америка, си взима колкото земя иска. Така е било и в Аржентина - колкото земя си оградиш, все е твоя - само да я обработваш и да отглеждаш на нея разни неща. И семейството на баба ми поема натам. Тя е била 9-годишна тогава. Завършила е само 3-и клас. После е трябвало да работи. Така е било в онези времена. Установяват се в северната провинция Чако, по-късно имат там поля с памук. Емигрантите превръщат Аржентина в най-богатата и просперираща латиноамериканска страна преди Втората световна война - с трудолюбие и всеотдайност. Баба ми и дядо ми се срещат и се женят някъде през 1946-1947 г. Ражда им се дъщеря, а после през 1951 г. и син - баща ми. В аржентинските документи е записан като Деметрио Кристобал. През 1955 г. дядо със семейството потегля за България. Новата власт вече търси своите емигранти - да идват и да работят за мечтания от тях строй. Дядо ми междувременно е успял да преведе за партията си около 100 000 долара помощи - от чист идеализъм. Пристига с ентусиазъм, но бързо се разочарова и започва да се обажда: „Абе, другари, какво правите? За това ли ни биха в полицията?!”. Решава да се връща в Аржентина, но не го пускат - той е инженер, имат нужда от него. Така и остава тук с домочадието. Когато по-късно вадят български паспорт за баща ми, записват го като Димитър.
- Дядо ви е бил арестуван заради идеологията си, нали така?
- Преди да дойде 9 септември, тази дейност е била доста жестоко преследвана. И той не е бил единственият бит и пребиван заради тези си идеологии. Всъщност е искал да има равенство, хората да могат да учат и работят. В онова време е имало много безумни неща. Винаги, където има политика, има много безумни неща.
- В предварителния ни разговор ми споменахте как преди години сте се запознал с един от първите ни тото милионери…
- Да, в Стражица, но не от времето на демокрацията, а от комунизма. Бяхме с екипа на гости там, за да снимаме предавания за местната кухня и фестивал. И човекът, който се грижеше за нас, ни разказа тази история за тото милионера. Та този човек е спечелил толкова пари, колкото не е имало и в тогавашната ДСК – около 26 000 лева. А в ДСК е имало много по-малко, той не е могъл дори да ги изтегли. В крайна сметка взима тези пари, но на части. Обикаля цяла Западна Европа с тях. След това обаче е живял бедно и трудно, едва е свързвал двата края. А аз познавам и много други хора, които са наследили прекрасен бизнес от родителите си, но са го пропилели, а и хора, които са родени в много бедни семейства, пък са преуспели с работа. Това доказва, че парите не правят човека. И всъщност те идват като следствие на труда, и донякъде на късмета. И когато ти дойдат изведнъж, ако не успееш да ги управляваш, ти пак ги губиш.
- Били сте само на 12, когато си давате сметка за щастието и нещастието, виждайки собственичката на известен цирк в инвалиден стол…
- О-о-о, да, наистина е така! Ставаше дума за една от собственичките на цирк „Медрано” - много богата жена. А аз нямах представа, че преди това е била артистка, познавах я само като собственичката на цирка. И когато ми разказаха, просто бях потресен. Тя е паднала много лошо и се парализира. И точно по този повод сега се сещам за една приказка, която научих, когато бях в Аржентина. За един човек, който седял пред магазина за обувки и много страдал, защото не можел да си купи новите обувки, а когато се обърнал,
видял един човек без крак
И тогава спрял да страда. Това ми е останало като светлина – да уважаваме това, което имаме. Аз и затова съм щастлив от това, което имам. Не искам повече.
- Фамилията ви карала ли ви е някога да се чувствате „звезда” в буквалния смисъл на думата?
- За първи път бях обект на огромно внимание преди много години, на едно детско представление. 120 деца се бяха се наредили за автограф, а аз бях на не повече от 9 години. Изключително странна ситуация за мен, случи се по времето на комунизма. И още тогава по улиците на градовете, в които гостувахме, бях разпознаван.
- А вярно ли е, че сте успели да направите свирка от морков?
- (смее се) Ами всъщност да. В началото само знаех на теория как става това нещо, после, когато отидох да участвам във „Форт Бояр”, за да впечатля съотборниците си, с помощта на една колежка направих от морков свирка, с която можехме да изкараме четири тона. И се оказа между другото, че има доста музикални инструменти от зеленчуци - може да се направи от зеле, от холандска камба, дори от резене, което буквално свири като окарина!
Интервю на Анелия ПОПОВА Блиц
