Иван се изчерви от възмущение. Може би не е разбрал!? Дали наистина неговата Любка, неговата кротка и скромна съпруга, беше изрекла тези думи току-що?!
- Иване, реших, че трябва да се разведем.- Довечера ще дойда да си взема нещата - спокойно повтори Любка, обърна се и си тръгна.
Дали е решила да си тръгне? Как смее! Какво право има тя да прави това!? В крайна сметка той винаги е правил всичко заради нея! Наистина ли всичко, което се случи между тях, не означава нищо за нея?
Иван кипеше от гняв и възмущение.
„Тя лъже, "вдига си цената"“, започна да се успокоява Иван. „Решила е да направи интрига, за да се прави на интересна. Е, да видим.
Вечерта
Иван се прибра по-рано нарочно. Надяваше се, че ще види обичайната си угодливост в жена си. Завари обаче Люба да прибира нещата си в яркорозов куфар. Тя носеше червена роба, която той обожаваше.
„Е, спри да се шегуваш“, каза той, като се приближи до жена си и се опита да я прегърне.
Но Любка рязко се дръпна.
- Какво ти става, Иване? - усмихна се с изкуствена усмивка тя. Докато бях наоколо, не ме забелязваше, а сега чувството ти за собственост взе връх? Не се притеснявай, пак ще подам молба за развод!
Тези думи смаяха Иван. Той се опита да спре жена си, но тя решително напуснала общия им дом.
След като Любка си отиде
Същата вечер се обади свекърва й.
- Любка, какво направи! Как можа да причиниш това на Иван! Той те обичаше толкова много! - започна Наталия.
- Наталия, знаеш, че Иван… - опита се да обясни Любка.
- Да не си посмяла да клеветиш сина ми! - прекъсна я свекървата. - Добре е, че нямате деца и обща собственост.
Люба мълчеше. Тя не искаше да спори.
Нов живот
Разводът мина бързо. Любка почувства облекчение. Сега всички лоши неща са зад гърба й.
На работа тя се опита да не казва на никого за развода си, но Павел, колега от отдела веднага разбра всичко. Той харесваше Любка отдавна, но докато беше омъжена, не си позволяваше дори намеци.
Павел беше тих и скромен. Колегите му обичаха да се шегуват, че ще си намери „добра селска жена“ и ще живее на село.
Но Люба видя в него нещо, което не беше забелязала преди. Павел се грижеше за нея, придружаваше я до дома и един ден, докосвайки леко ръката й, сякаш запали искра в нея.
- Любка, ако искаш да си играеш с мен, недей! Каза той един ден. - Аз те обичам.
Тези думи трогнаха Любка. Шест месеца по-късно те се ожениха. Роди им се дъщеря Мария, а след това син Васил.
Години по-късно
Любка седеше на верандата на къщата им с Павел и се смееше. Сега тя беше щастлива. Да, не всичко беше перфектно, но най-важното е, че имаха семейство и истинска любов.
Един ден тя разбра, че Иван се е женил два пъти, но и двата брака завършили с развод. Сега той живееше с майка си, а Наталия продължаваше да разказва на всички колко неблагодарна е Любка.
Но на Любка не й пукаше. Най-накрая тя намери щастието, за което винаги е мечтала.
