Иво Атанасов с удивителна новогодишна история : Похвалих се на доктора, отписал майка ми, а тя живя още 7 години, но когато ...

Двамата били сред стотици в един ресторант в Хисаря и отброявали последните минути от отиващата си година.Иво, написал си нещо, което те кара да се замислиш. Оставя „драскотина в паметта“, както казва Борис Христов. И идва да ни каже за пореден път колко сме „крехки“. Честита ти новата година и да ти донесе много здраве на теб и близките ти хора, както и успехи и усмивки. А скъпите ни, които не са вече с нас – Господ да ги прости и да успокои душите им., написа на профила на Атанасов Григор Малинов от БНТ.

Ето и случката:

Онази Нова година посрещахме в Хисаря. От маса в другия край на ресторанта човек, за когото не можех да се сетя кой е, се опитваше да срещне очите ми. Вече бях свикнал на такива погледи. Нещо повече – тогава бях на върха на популярността си. В изборите предната година социалистите в Кюстендил при моето лидерство не само постигнахме абсолютно мнозинство в общинския съвет, но и спечелихме такъв брой съветници, какъвто БСП 10 години преди това не бе успяла да завоюва и 10 години по-късно не можа да повтори никъде по картата на България. В следващите парламентарни избори ни очакваше победа с процент, цели 20 години непостижим за БСП в никой друг избирателен район. Предстоеше ми да оглавя медийната комисия в Народното събрание, срещу което не само нямаше да има никакви протести, но и за пръв път представител на социалистите щеше да бъде добре приет от гилдията.

Разбираемо беше, където и да отида, действията ми, дори най-незначителните, да се следят като под лупа. У този човек обаче имаше нещо, различно от често досадното любопитство, баналните кимвания и не съвсем протоколните наздравици от разстояние. Сякаш искаше да сподели нещо, но не беше сигурен дали сега е моментът. Към края на празненството, може би случайно, все пак се озовахме един до друг. „Аз лекувах майка Ви“, каза той веднага след обичайните новогодишни пожелания. „О, доцент Г.!“, почти простенах, засрамен от това, че цяла нощ не успях да го позная.

Той наистина се грижеше за моята майка. Но се наложи да я изпише като безнадежден случай, та поне последните си дни да посрещне вкъщи. Тя обаче беше силен характер, облегна се и на народната медицина и цели седем години оттогава не само я имаше на белия свят, но и беше полезна както за себе си, така и за близките си хора. Това беше такова чудо, че радостно и гордо възкликнах: „Тя е жива!“, а лицето на доцента светна от приятна изненада.

Сутринта бях в банята, когато се сепнах от начина, по който съпругата ми говореше с някого по телефона. В гласа й имаше фаталност, която никак не пасваше на традиционните за първи януари поздрави и благопожелания. Излязох набързо и на секундата почувствах как притесненията ми се сбъдват. Съпругата и синът ми мълчаха, не знаеха къде да гледат и се чудеха как да ми кажат. Брат ми току-що им беше съобщил по телефона, че майка ни е починала.

И тогава се упрекнах, че се похвалих пред доцента. Човешкото щастие е толкова крехко, че никога не трябва да го вадим на показ, защото може да се счупи. И ако това донякъде е разбираемо, много по-трудно е да се обясни защо, при хилядите възможности да се посрещне Нова година и в страната, и по света, някой ни събра в един и същи град, в един и същи хотел и на едно и също празненство не с кого да е, а тъкмо с човека, който беше лекувал майка ми? И то при положение, че дълги седем години не се бяхме срещали и дори цяла нощ не се сетих кой е? Защо някой друг не ме гледаше от дъното на ресторанта, а точно той? Защо майка ми почина тъкмо след като споделих с човека, който я лекуваше, че е още жива? Ако не се бяхме срещнали с него на излизане от залата, дали непоправимото щеше да се случи? А ако все пак се бяхме срещнали, но без да говорим за някогашната му пациентка, дали тя нямаше да поживее още известно време?
Днес се навършват точно десет години от тази първоянуарска утрин. А отговор на въпросите си нямам и сигурно никога няма да имам. Ще ме терзаят навярно дотогава, докато се срещнем някога на небето.

А може би и след това.