В нормалните държави сезоните протичат спокойно и без истерии. Само в България не е така.
БЪЛГАРСКАТА ЗИМА е адска зима. Студено е и вали сняг. А не като в нормалните държави – да е топло и да пече слънце. Братчеда ходи да бачка три години в Германия и вика: „Да видиш ква зима имат германците. 30 градуса, слънчице, германките ходят по бански. А не кат нашта загубена зима тука…“
БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ е най-отвратителната пролет в света. Снегът се топи, газим в киша до колене, почват да цъфтят некви неприятни цветя и да се разлистват некви скапани дървета. За кво изобщо трябва да се разлистват? Това е безсмислено. Ще се покрият с листа, наесен тия листа ще окапят и ще трябва някой да ги чисти. Егати тъпата пролет. Освен това тополите цъфтят и на хората им тръгват алергиите.
Баджанака бачка в Чикаго и вика: „В Щатите е абсолютно забранено да имаш алергия от тополи. Ако фанеш алергия от тополи, директно влизаш в затвора от пет до десет години. Затва хората там са дисциплинирани и стискат. А не кат нас с наште загубени алергии тука…“
БЪЛГАРСКОТО ЛЯТО е най-гадното лято в света. Жега, слънцето пече безмилостно, баби припадат в градския транспорт, кучета получават слънчеви изгаряния, хамстери псуват грозно, зловещо. А в нормалните държави лятото е хладно, с температури от минус 5 до плюс 4 градуса. Комшията беше пет години в Испания и вика: „Да видиш испанците кво лято са си направили, братче – хладинка и сянка, даже не ти се допива биричка. Ако температурата случайно се качи над 15 градуса, от общината излизат и почват да фърлят лед по улиците… А на всеки гражданин му назначават една лична асистентка от общината, която ходи до него по монокини и му вее с ветрило, за да го охлажда. Е тва е лято. А не кат нашто загубено лято тука…“
БЪЛГАРСКАТА ЕСЕН е най-противната есен, която може да съществува. Дъждове валят, колите ръждясват, листата на дърветата падат. Пълна простотия! А в нормалните държави няма такива работи. Шурея гледал по дискавърито един филм за Япония и вика: „Да видиш японците ква есен имат!… Направили са едни такива специални платформи, които улавят дъжда още във въздуха, преди да падне на земята. И гледаш – вали яко, а долу улиците са сухи. И като го уловят тоя дъжд платформите, го засилват директно в една пивоварна и го правят на биричка. И държавата безплатно я раздава тая биричка на хората, щото за кво й е на държавата толко биричка? А па над дърветата са монтирали едни такива гигантски прахосмукачки и като тръгнат листата да падат, не падат надолу, ами падат нагоре, директно в прахосмукачките. Изобщо японците имат бахти яката есен, а не кат нашта загубена есен тука…“
Текстът е публикуван във фейсбук.
На нашия шофьор зимни гуми му не требат
От всички шофьори на света най-добър е българският шофьор.
За него няма тайни в управлението на автомобила. Той е царят на пътя и всички трябва да се съобразяват с това.
Българският шофьор кара 15-20 годишен автомобил, който по думите му е “пушка”. Тия новите коли не му ги хвали. Тая неговата сега тамън се е “разработила” и е направо “резачка”. 130 коня, батенце, направо хвърчи!
За да демонстрира превъзходството си пред всички останали жалки шофьорчета, българският шофьор тунингова колата си. Слага й отзад внушителен спойлер като от Формула 1. Двоен ауспух, лети джанти, ксенонови фарове. Над задната броня залепя надпис “Господ ми е навигатор”.
Специално внимание се отделя на вътрешния дизайн. Дръжката на скоростния лост е с вградено зарче, радиото свети във всички цветове на дъгата като сръбска лавка, а под огледалото виси плюшено кученце.
Когато се качи в автомобила си, българският шофьор се чувства окрилен. В службата го мачкат, жена му постоянно му дудне, политиците го крадат, но тук – зад волана – той е господарят. Ей сега ще видят те кой е истинският транспортер.
Когато види пешеходна пътека, българският шофьор натиска газта и преминава през нея с максимална скорост. Ше им спира той, как па не! Да си купят коли бе, кво са тръгнали тука да ми пресичат, дееба и пешеходците, дееба…
На нерегулирани кръстовища българският шофьор винаги минава пръв. Той знае, че предимството не е за тия отдясно. Правилото е, че пръв преминава най-добрият шофьор.
Най-голяма радост българският шофьор изпитва, когато завали дъжд. Да преминеш с пълна газ през локвата до тротоара и да окъпеш в лепкава кал тия нещастници, пешеходците – това е безценно.
Друг радостен момент за българския шофьор е да кара след някоя линейка. Отбива леко вдясно, за да й даде път, след което мощно надува след нея. Ми и той бърза, кво.
Когато излезе извън града, българският шофьор се превръща в сърцат състезател. Айде да ги видим сега тия лекенца със скъпите коли, казва си той и настъпва газта до ламарината. Кой е тоя Алонсо бе, алооу?
Искам да го видим как ше мине през Петрохан.
На магистралата българският шофьор изпреварва отляво и отдясно, често кара и в аварийната лента. При изпреварване никога не дава мигач, щото пести крушките.
Ако случайно му чукнат колата, българският шофьор изпада в тежка депресия. От стрес спира да се храни, крещи на жената, бие децата. Звъни на всичките си приятели, за да им сподели мъката си. След дълги терзания закарва колата на майстор и му виси на главата по време на целия ремонт. Постоянно му дава акъл, щото все пак никой не познава толкова добре тая кола, колкото самият той.
През зимата българският шофьор кара с летни гуми. Едно, че е по-евтино, и второ – зимните гуми са за некадърниците. Ако си наистина добър шофьор, изобщо не ти трябват такива глезотии.
(Откъс със съкращения от книгата “Български работи” на Иво Сиромахов)
