Навръх 2 август, когато в Мизия се провежда традиционният събор, градът бе потопен. Река Скът излезе от коритото си и заля голяма част от Мизия.
Иглика, какво се случи с вас и със семейството ви в деня, когато река Скът заля Мизия?
Къщата на майка ми, останала от баба и дядо, е изцяло разрушена. Двата ни имота се намират на брега на реката. Хубавото е, че тази, в която живеят родителите ми и в която бях и аз, е малко по-нависоко. Водата стигна до стълбите на къщата. Не влезе вътре, при нас поне остана сухо. Днес (вчера, б.а.), излизайки от града, след като успяха да ни изведат, видяхме, че от другата страна на реката нещата са много по-страшни. Там са залети и първите, и вторите етажи на къщите, в зависимост от височината, на която се намират домовете. Нашето не е най-лошото. Да, едната къща е унищожена. Качихме се на един по-висок баир и видяхме, че старата ни къща е изцяло разрушена. Нищо не се вижда от нея, тъй като водата все още е твърде дълбока. Единственото, което видяхме е един орех, който стърчеше самотен. Всичко останало е под вода.
Каква е хронологията на събитията?
Миналата седмица - петък, събота и неделя, бях при родителите си в Мизия за празника на града. Имахме гости. В събота, на 2 август, започна да се покачва нивото на реката, поинтересувахме се какво се случва, казаха, че като цяло май няма опасност. Но всичко е колебливо, няма нищо сигурно, никой не даваше никаква информация. Седяхме на двора и виждахме как шахтите се пълнят. Започнахме да пренасяме всичко на по-високи места. По най-нелогичен начин взимахме неща, които не ни трябват. След като се напълни дворът с около 40 см вода, ни изсипаха по 5 чувала с пясък, които се оказаха абсолютно ненужни, защото водата се качи много над този пясък. До вечерта дворът беше пълен. Успяхме да поизлезем мъничко, но на сутринта, като се събудихме, вече беше до последното стъпало на къщата.
При нас на гости бяха сестра ми и двете ми малки племенници и успяхме с военен камион да ги евакуираме, понеже тръгна слух, че идва още една приливна вълна, при това доста високо. В общината ни казаха, че не могат да ни дадат информация и че нямат представа дали наистина се случва такова нещо. Качихме се на един от високите баири, спахме у наши познати, но в понеделник се прибрахме отново в къщата. Притеснявахме се, тъй като започнаха да обикалят крадци. Без ток сме. Най-тежкото е, като погледнеш отвисоко града и всичко е потопено във вода. (разплаква се и продължава през сълзи, б.а.) Трудът на хората плува. Малки деца стоят настрани, завити в одеяла. Хора, които няма къде да спят, са приютени при съседи.
Цялата ни улица, където е разрушената къща на майка ми, са останали само няколко къщи, останалите са отнесени. Няма нищо. Хората са излизали от къщите си с вдигнати ръце, за да може да държат документите, парите и телефоните си, така че да не се намокрят. Там е било най-страшното. При нас не беше така, осъзнахме го на другия ден, когато успяхме да излезем и да видим отвисоко какво точно става. Сега виждам метър и половина вода, но все пак не ми е в дома. Неудобството беше, че нямаме ток, нямаме вода, но успяхме да се снабдим с вода. Раздадоха ни. И помощи с храна даваха, но да ви кажа, както винаги се случва, ромите успяват да се доредят до помощите, въпреки че в случая по-голямата част от тях не са потърпевши. Циганската махала се намира изключително високо, дори има ток. Всеки се справя кой както може.
От това, което разказвате, излиза, че в града е бил пълен хаос и никаква организация не е имало в първите часове на бедствието.
Ние бяхме много откъснати, особено първия ден, като се събудихме след наводнението. Виждахме вертолети летят, минават военни камиони.
Метеоролозите и експертите от екоминистерството са категорични, че приливната вълна е от дъждовете, а не от прелели язовири. Какво е вашето мнение?
Хората около нас, с които се срещаме, казват, че най-вероятно са изпускани язовири по течението на нашата река или на Огоста. Аз съм на 40 години, дъждове не валят за пръв път тази година, но такова нещо не съм виждала в живота си. Моите родители не са виждали такова нещо. Това е невъзможно да се случи от дъждове. Колкото и да са проливни, говорим за нещо страшно. Потопен град. Абсолютно не вярвам, че е възможно това да се получи от дъждовете. И аз смятам, че са изпускани язовири. Не съм го видяла, не мога да съм категорична.
Потопът, който заля Мизия, се случи по време на събора в града - 2 август, Илинден. Хората коментираха ли нещо по този повод?
Самият празник така и не се състоя. Все пак успяхме с гостите ни да попразнуваме и да хапнем. Никой не е правил връзка между празника и наводнението. С родителите ми даже се шегувахме, че е хубаво, че това бедствие се случи на празник, защото домовете ни бяха заредени с храна за няколко дни. Помагахме си взаимно.
Какво ще правите оттук нататък?
Днес (вчера, б.а.)ходихме до общината да подадем заявление за еднократната помощ от 325 лв., която се полага на домакинство. Щетите тепърва ще се установяват. Едната къща е невъзстановима, както ви казах тя е напълно разрушена. Тук трябва да изчакаме изяло да се отлее водата, за да видим какво се случва надолу. Зимнината в мазетата е напълно унищожена.
По дворовете и по улиците плуват безкрайно интересни неща, които може да видите. Сигурно ще дойде комисия, която ще направи оценка. Това, което ние ще направим, е щом водата се отлее е, ще започнем да чистим. Необходими са голямо количество дезинфектанти. Миризмата е адска. Носят се умрели животни, развалени храни, от магазините изнасят цели купища развалена храна. Очакваме някой да реагира и да дойдат да изнесат боклука. Страхуваме се от болести и зарази.
Има ли случаи на мародерства?
Разбрах, че вече има. Шест къщи са обрани.
Ваши съграждани са отказали евакуация и са рискували живота си, като са предпочели да пазят имуществото си. Как ще коментирате?
Възможно е да е имало хора, които да са отказали да излязат от родния си дом, тъй като не им се е вярвало, че това, което се случи, наистина може да ги сполети. Майка ми до последно не вярваше и тя продължаваше да се занимава с ежедневните си неща, докато ние треперехме. Тя казваше: „На мен такова нещо не ми се е случило, аз съм 60-годишна. Абсурд! Няма да прелее!" Чухме, че е имало хора, които са отказали евакуация.
В интерес на истината ние не бяхме предупредени. Чухме, че хората получавали писма. Отидохме в общината, в т.нар. кризисен щаб, и ни казаха: „Да, разпратени са", но ние нямахме писма за евакуация. „Ами тук по центъра, на вас не сме давали", беше отговорът, който ми дадоха. „Не можем да ви дадем никаква друга информация. Ако искате се евакуирайте, ако не искате, недейте!" А водата вече беше заляла, ние излизахме до кръста във вода.
Какво си помислихте в момента, когато приливната вълна дойде до вас?
Събудих се сутринта в пет и чух някакво плискане, все едно си на море. В момента, в който погледнах Венеция от балкона си, направо се стреснах. Когато чухме, че ще има следваща приливна вълна, започнах по абсолютно нелогичен начин да хвърлям ненужни вещи в чантата си и изведохме децата и родителите ми. Баща ми е тежко болен диабетик, на инсулин е. Качихме се, преминахме през целия този ад, стигнахме до къщата на наши познати, в която се установихме, и там разбрах, че сме забравили инсулина. Това ми струваше няколко километра и 4-5 часа връщане обратно във вода, в която плуват плъхове, мишки. Просто кошмар!
Сега не знам какво да си мисля. Само се моля основите на къщата да са здрави, тъй като това е единственият имот, с който разполагаме в Мизия. Родителите ми са пенсионери, положението им е твърде тежко. Надявам се да не отнеме много средства, за да го възстановим. Не че е нещо прекрасно, но е единственият, който имаме.
