На днешния 20 декември православната църква почита паметта на св.Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си.
Обичаи за Игнажден
Сигурно няма друг такъв празник, който се свързва с толкова много поверия. Ще се опитаме да ви представим най-популярните, онези, които все още се изпълняват в някои краища на България, но е добре да се знаят, за да останат във времето и да не се забравят, въпреки че няма да се спазят от всеки.
В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември започва Новата година. Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.
В огнището се слагало голямо дърво, наречено Бъдник , с него се викало Бъдни вечер.
Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си.
Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си.
Много характерен за този ден е ритуалът "Полазване". Домакините били в очакване кой ще бъде първият гост в дома. Какъвто е "полазникът", такава ще е годината, смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: "Да ви е честита младата година!". След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, за да излязат искри и изричал: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!". След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло.хНа стола, където стоял Полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.
Любопитен обичай съществува в някои части на България – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището над слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този ритуал е двойна – да мътят квачките по време на годината и да дойдат мъже, които да вземат момите. Ако този, който е влязъл в дома първи на Игнажден е домашно животно, примерно, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба. Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Смята се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме доста щастливи. Добре е също тъй, ако пътят ви пресече лисица.
В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. По тази причина на този ден добитъкът не се впряга, за да е държелив и силен през следващата година. За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишком към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро.
Това се повтаря 12 нощи докато дойде Нова година, като се сменя единствено къщата. Много внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото между си и го пазят за лек и за правене на магии.
Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася найвече за младите жени, които не са раждали. Ако на този ден си почиват, раждането им ще е по-леко.
Не изнасяме нищо от вкъщи на Игнажден – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пипат кошери, за да не избягат пчелите. Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година. Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат "Мъчници" и се смята, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно. На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по- бързо.
Трапезата на Игнажден
На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета. Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но задължително постни ястия.
