Телевизионният водещ и музикален продуцент Радослав Кавалджиев-Роро е син на легендата на българския рок Вили Кавалджиев. Младите хора помнят предаването на Роро “Мист” във вече бившата музикална телевизия ММ.
Как поддържа своето духовно и физическо здраве, Роро разкрива в интервю за в. “Доктор”.
- Г-н Кавалджиев, живеете ли здравословно?
- Преди година участвах в проект на БНТ, казва се “Влез във форма с нас”. В продължение на четири месеца водих изключително здравословен начин на живот и беше страхотно. Всеки ден тренировки, хранителен режим с 5 хранения на ден, приемане на много течности, на определени храни. Това направо ме изчисти и ме зареди. Дори и сега, когато от няколко месеца съм далеч от здравословното хранене, ефектът е невероятен. Надявам се, че много скоро ще намеря баланс в живота си, за да отделям време за себе си, за да се погрижа и за тялото си, и за душата си.
Обожавам движението, спорта, фитнеса, но сега съм особено зает. В момента се грижа повече за духа си, отколкото за тялото. На духовното здраве обърнах сериозно внимание през 2008 г. Тогава започнах да се занимавам с медитация. Видях, че пътят навътре към сърцето е огромен и че там се крият много ценни инструменти, за да може човек да се разгърне като майстор в живота.
- Някога лежали ли сте в болница?
- О, да. Първите ми бебешки спомени са от болница. Може би съм бил над годинка, когато съм се разболял от бронхопневмония. Но най-яркият ми спомен е от четвърти клас, когато ме удари мълния. С мой приятел играехме пред блока. После около
месец и половина лежах в “Пирогов”
Целият бях с изгаряния, с комоцио и с какво ли още не. Това беше паметен момент от живота ми. От него ми остана особена свръхчувствителност. Сега се чувствам много здрав.
- Какво правите за своето здраве?
- Когато човек има добро емоционално здраве, физическото е негово огледало. Сърцето ми е отворено към живота и това ме зарежда и подмладява. Най-важното нещо, което човек може да направи, за да стои по-далече от болниците, е не емоцията да го владее, а да е инструмент, който да използва, за да се грижи за себе си. Нужно е да бъдем спокойни, да не си причиняваме излишна болка.
Аз съм едно от щастливите деца, които ходеха голи и боси в детството си. Берях малини на двора в Провадия, събирах яйцата от полозите на кокошките. И сега усещам мириса на печката, на която маминка готвеше. Това е много специална енергия, която наричам “детето в себе си” и която никой не може да ми отнеме. Когато ми е трудно, когато ме застигат мрачни дни, винаги си припомням тези моменти от детството и те ме лекуват.
- Значи приятните емоции ни лекуват, а лошите ни разболяват - така ли?
- Но трябва да знаем също, че болестта не е нещо лошо - тя е сигнал, който физическото тяло дава, че не сме се справили навреме с някакъв проблем. Може да е някаква обида, болка, емоционална травма. Когато държим дълго време тези неща в себе си, те започват да се проявяват и във физическото тяло. Ние разполагаме с много тела. Основните са физическо, емоционално, ментално, духовно. Когато нещо е объркано в менталното тяло, има някакъв психологически срив и човек не се погрижи за себе си, сривът се проявява след време като заболяване. За съжаление, откриваме тези неща твърде късно. Затова човек трябва да наблюдава непрекъснато собствения си свят и да се грижи за себе си.
Основната причина за повечето заболявания е, че задържаме много гняв у себе си, че не приемаме хората около нас, че не харесваме живота такъв, какъвто е. Човек трябва да е гъвкав, да търси други гледни точки към случващото се и да прощава. Ако човек се обърне към себе си, ще разбере тези неща рано или късно.
- В кои мигове се докосвате до Вселената?
- В последните няколко години непрекъснато. Вече Вселената е в мен, в сърцето ми. Тя е в сърцето на всеки от нас, само че трябва да си го спомним. Ние сме свикнали хилядолетия наред да се изолираме от Вселената, да считаме, че сме нещо отделно от Твореца или от Бога. Не, ние сме заедно. Хората сме от едно голямо семейство на планетата Земя, като същевременно сме част от друго голямо семейство. И колкото по-бързо си спомним тези неща, толкова по-добре.
Откакто си спомних чрез навлизане навътре в себе си с медитация, живея друг живот. Събудих се за живота. Преди това съм съществувал неосъзнато. Животът е много повече от това, което мислим, че е. А аз докоснах тавана 2008-а. Един ден се събудих и въпреки че имах прекрасна работа, бях обграден от много хора, нямах финансови затруднения, си казах: Това е кухо, празно съществуване; трябва да има нещо повече. Много скоро след това животът ми поднесе куп неособено приятни ситуации, които ме изстреляха в друго обкръжение.
Събирахме се с тези хора всяка сряда и медитирахме.
Приятелите започнаха да ме наричат сектант
бягаха от мен.
После дойде момент, в който всичко научено от тези практически медитации трябваше да приложа в действие, в материалния свят. Някои хора остават в духовния свят, защото той е много приятен, свят на любов, светлина и хармония. Обаче пътят е да се върнеш с наученото обратно в материалния свят. Тук ни е работата. Затова са ни дадени тези тела - да приложим това осъзнаване чрез комуникация, творчество, действие.
- Като музикален журналист имате поглед към младото поколение. Как ще коментирате изявления от сорта: младите за нищо не стават?
- Младото поколение ни е огледало. Ако някой казва, че младите не стават за нищо, всъщност го казва за себе си. Младото поколение е нашето наследство, продължение на нас самите. Щастлив съм да виждам хора на по 15-16 години, които са много по-осъзнати от възрастните.
Новото поколение се ражда в много труден и важен момент, който наричам празник на планетата - една бурна трансформация, при която старият свят се сгромолясва с всички хилядолетия на болка, страдание, осъждане, войни. Това е момент на голяма промяна и много от хората, които се раждат от 90-те години насам, са объркани. Старите модели си отиват, новите още не са се утвърдили. Но това е част от еволюцията. Познавам невероятни млади хора, които най-добре усещат какво се случва в момента. За съжаление, голяма част от тях носят тежко наследство от родителите си - гняв, липса на приемственост. Ще трябват още 6-7 поколения, докато нещата се успокоят и изчистят.
Тъжно е, че в България няма голям потенциал за реализация, а за всеки млад човек е изключително важно да стъпи на пътя на реализацията.
Още по-тъжно е, че на никой не му пука за младите хора в България. Моята лична кауза тук е да направя нещо за младите. Ето защо миналата година стартирах проекта “Next tv”, посветен изцяло на младите. Върви като предаване в телевизия BOX, в сайтове и в социални мрежи. Даваме възможност на млади хора да се изразяват, да се учат как се прави телевизия, медия, как се създава изкуство. Това е моята малка мисия. И не съм единствен. Вместо силикон, кръчми и пошлост, чрез медиите трябва да показваме и насърчаваме истински ценности.
Мара КАЛЧЕВА
