Известната българска преводачка Жасмина Панайотова написа разтърсващ пост във Фейсбук, адресиран до премиера на Швеция Стефан Люовен, видя БЛИЦ. Панайотова, която живее в Гьотеборг, обръща сериозно внимание на проблемите на скандинавската страна с българските просяци.
Отворено писмо до премиер-министъра на Швеция
Г-н Премиер,
Няма хора, които мразя. Без значение кой или какъв е. Хората, в огромното си и уникално разнообразие, са ми интересни, и се опитвам и старая да ги разбирам, доколкото това е възможно.
От няколко години по улиците на Швеция седят просяци от моята родина, България. И те са хора като всички, но колкото и да се опитвам да разбера докога ще седят там, не мога. Трудно ми е да разбера как е възможно човек да е обречен на такава разрушителна пасивност и то пред очите на цивилизована обкръжаваща среда.
Жасмина недоумява защо цивилизована среда не прави нищо, за да реши толкова сериозен проблем
Учудва ме тази пасивност, която се вижда по шведските улици, както и безразличието към неправенето на нищо и събирането на пари за това. Учили са ме в младостта ми, че безделието не облагодетелства никого. Чувала съм го много пъти и тук.
Не бих искала по никакъв начин да се хваля. Не съм нито суперзвезда, нито бизнесгуру, а един обикновен човек. Дойдох в страната Ви през 1988 г. без никакви средства и без да владея езика Ви. Спомням си подозрителността и недоверието, с които се сблъсках, приписваха ми се дори намерения да живея на гърба на по-заможните. Тъжни неща преживях. Но и радостни! Запретнах ръкави, научих езика, приеха ме в университета, започнах работа и стъпих по-стабилно на краката си. Не седях и не чаках, но и изискванията на обкръжаващата ме среда не секваха. Не се оплаквам. Още от малка обичам да полагам усилия и да върша работа. Човек има воля и съзнание, с които се постигат чудеса!
Виждам шведски деца да играят на просяци в училище. Чувам и за родители, водещи рожбите си до просещи и учещи ги как да пускат подаяние. Дебатите в медиите вървят с пълна сила и бездната по въпроса за просията сякаш става все по-дълбока и по-дълбока.
Усещам, че живея в два паралелни свята, всеки със собствени правила и изключения.
Докога ще бъде така? Идва зима...
